* |
milkana9 |
2009-12-20 12:46 |
Запомни ли пътеката на спомена,
за да се връщаш пак при мен понякога?
Аз още те очаквам и отворена
оставена за тебе е вратата ми.
|
С червена шапка |
milkana9 |
2009-12-21 09:29 |
С червена шапка -
поредна продажба.
В новата ми книга
знание пристига.
Свойства на материя –
лудост и хистерия –
техни приложения
в нови измерения.
В новата естетика
никаква еклектика –
всякакви проекции
под една протекция.
С нова траектория
в стара територия...
Пишат ръкавичките,
няма ги кавичките.
|
Посейдон |
milkana9 |
2010-01-05 12:02 |
"
Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака,
с едър тремор,
като перата на чайка,
в които дебелите пръсти
заровил е вятърът,
се протяга да хване
ръката на млада жена
и през пръстите спуска
върху кожата й
нежен сутрешен бриз,
с който надува платната
на надеждата.
И се втурват пак спомени,
развълнувани,
яхват бяла вълна...
(Деколтето огражда
две скали, и прозират,
уловени във мрежите,
две маслини).
Шумоли като пясъчна
младостта,
наобратно потекла
в пясъчния часовник
на очите му,
сини.
"
Харесвам го този Посейдон!
|
Ще достигнеш |
milkana9 |
2010-02-04 16:22 |
Ще достигнеш
критичната точка
с топлината, в душата ти скътана.
|
* |
milkana9 |
2010-02-08 16:58 |
"
В непребродени пътища търсих
незнайни повели,
приключения търсих и хвърлях
на слуката зара!
Давах нищо и смеех се с другите,
нищо не взели,
съвестта си погубих по пътя
в съмнителна вяра!
Подарявах откраднати чувства,
други взимах назаем,
любовта си разменях за ласки
на блудница стара!
Своя меч и десница, за злато
отдавах под наем,
не мечтах за това, но животът „красив"
... ме прекара!
Юда бях и Тома... бях пират,
ренегат и бунтовник,
рицар бях и се бих със смъртта,
за идеи върховни.
Бях съпруг и баща... бях безумец,
женкар и любовник,
лъгах дявола... Бога, не зачитах
закони основни.
Бъчви с вино изпих, черпих с вино
и свойте другари,
Рани нови отварях... върху още
незараснали стари.
До сега... изправен за сетна присъда,
безпощадна и зла,
на делата ми минали съдник - съдбата
... любим съдия,
наметнала мантия черна с качулка,
дълга остра коса!
Разкай се! - извика някой отгоре...
и това ме разсмя!
"
еротично
|
* |
milkana9 |
2010-02-13 13:46 |
Той е китаец.
Мама е българка,
но той е китаец.
Държи си на името.
Гледа сурово.
Прочете ми мислите.
И ги изпълни,
преди да ги кажа.
Златна обител!
Сребърно нетърпение.
Прегръща ме нежно.
Заради английския ми.
Амбиция.
Сияние.
Сан Да.
Навсякъде.
|
* |
milkana9 |
2010-02-15 19:42 |
Ледено момиче
с огнени очи
гледа прагматично,
мисли фантастично.
Планове чертае,
срокове, детайли...
всичко уникално,
малко музикално.
Новите любови –
пресметливи хора –
вече отегчават,
темпо ускоряват.
Шала си загръща,
вятъра прегръща...
В новата си къща
Слънцето разпръсква.
|
* |
milkana9 |
2010-02-20 12:23 |
"
В съня си замечтан сънувах Дива,
къдриците й...синия им пламък.
Бях аз жребец със звездна грива,
тя... бягаща от бащиния замък!
Безсилни бяха каменни стени
и черните обледенени кули.
Додея й през вечността да спи,
а есен красотата й да брули!
Не спря пред крепостните двери,
пред бащиния нрав суров.
В безумен порив тя намери...
жребец - за бягството готов.
Сърцето й препускаше примряло,
светът бе само храм на любовта.
Под стъклени пантофки полудяло
желание разтърсваше плътта!
"
|
тази вечер |
milkana9 |
2010-03-08 16:00 |
Тази вечер
е изцяло моя.
И ще си позволя
детайл от зима
на пастелна гара от Клод Моне.
В последната възможност
за още щрих.
От слабостта
по вечерни шалове
и по навик.
Преди колелата
да бъдат бяг
и в илюзията да се разпилея.
Като полети на пчели...
от едно облаче
|
бързащо момиче |
milkana9 |
2010-03-18 20:36 |
Бързащо момиче,
дръзнало да сграбчи
някаква мистерия
от световна периферия.
Скритата есенция
в молекулната сентенция
ще приложи в елементи –
архитектови сегменти.
Нейната конструкция
ще копират по инструкция.
Ще се радват на дизайн,
благославяйки ... талант?
В себе си открива
пешка и царица...
Битката красива
времето приспива.
|
