ФОРУМ

Форум > VIP Brother 3 > СЕРИОЗНА ТЕМА 1

НОВ ОТГОВОР
Теми Автор Дата
Тиги,
eva 2009-03-28 17:59
Я прочети поста, който предхожда твоя - на предната страница...:)))
Сериозно е...
eva 2009-03-29 18:55
Кой се засегна отново този път? Из "Несериозна тема"
eva 2009-03-29 18:29



Никой, трезво мислещ форумец ,не може да се чувства засегнат, без изрично да е прочел ника си в поста, който чете... Т.е. ако не е посочен изрично, с ника си, като адресат - не го касае лично, а написаното се отнася до нас, до форума...
Защото идеите, публикувани във форума, са на собственика на измъдрувалата ги глава, само докато са в нея (в главата ). :)))
Излязат ли веднъж навън, покажат ли се на мониторите на съфорумците - вече са обща собственост... Това е все едно - доброволен фонд на мисли, предназначени за общо ползване - и всеки доброволно прави вноските ( т.е. записаните мисли )...
В момента, когато се покажат на екрана, идеите заживяват свой собствен живот и е много тъпо да се свързват единствено с автора си...
Затова се споделя; затова е и форумът; за да се обсъждат нещата и да се обогатява духовно всеки един от нас.
Никой не е принуждаван насила да пише това, или онова... Мислите са ценни за всички и те вършат своята работа, в полза на всички ни...
Грешка е обаче, когато коментарът на дадена мисъл бива насочен срещу автора й, с цел обругаване или охулване... Това не е позволено... Позволено е коментарът на конкретната мисъл, от даден пост, да бъде насочен към всички, с цел задоволяване на общата нужда от споделяне и израстване...Така никой няма да се чувства засегнат, а ще бъде полезно за всички...
Предлагам всеки да приеме най-после за себе си, че ако изрично никът му не е споменат, коментарът на дадена "негова" фраза няма да се възприема лично, защото по презумпция се приема, че е адресирана към форума...
Стига бебешко цупене и сърдене! Вече сме големи и се имаме за умни хора!
Засягай се само, ако изрично в даден пост е написан собственият ти ник! Тогава и само тогава написаното се отнася лично за тебе!... Иначе - касае всички ни...
Някои хора, сред нас, наистина не разбират защо влизат и защо пишат във форума... Все пак - нищо лично. :)))

Ха..
kaffence 2009-03-29 19:00
Пускам постове само по такива теми като тази. Ако си умен и си разбрал, че тук се бълва безмислица спри да пишеш. Просто хората като мен които считат, че тук има куцо и сакато което не може да пише и пише глупости да спре да се вясва, аз коментари не чета нито отговарям на глупави теми. Занимавам се само с проблемите по излъчването защото има хора които не разбират от кодеци и интернет и си струва да им се каже кое как.
..." тук се бълва безмислица "...
eva 2009-03-29 20:20
Това твърдение е относително,
не е абсолютно...
С което искам да кажа -
че е просто въпрос на гледна точка
дали се бълва безсмислица,
или се върши сериозна работа,
пък била тя и подсъзнателна! :)))

Извод: Уважавам те; уважавай ме...:)))
Не се вземай на сериозно...:)))
Не мисли, че точно ти си черешката на тортата -
защото точно тя - най-често първа отива в
кофата за смет...:)))

Напомням, че не е лично...
Отнася се за всеки един от нас...
***
woody 2009-03-29 21:13
Имахме специална тема за Голямото четене и тук искам да предложа още едни мнение, което изглежда ще предизвика отново някои дискусии, но със сигурност е смислено и добронамерено...



""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" """"""""""""""""""""""""""""""



Нахалният въпрос

29.03.2009
Ани Илков

Кои са граф Уголино и епископ Руджиери и къде в „Под игото“ се споменават те?

На този въпрос моля да ми отговорят всички, които са склонни да приемат „Под игото“ за прост и лесен роман, който били чели още в училище, където го били и изучавали. Тоест чели го били, щото го били изучавали, или обратното. Да ми отговорят също и ония патриотически боримечки, за които опознаването на Вазовия роман се отнася до две сцени и половина.
Да ми отговорят.

Въпреки че не бих си правил труда да поставям този нахален въпрос, защото не вярвам особено в модерното понятие за „четяща публика” където и да е по света, но бях предизвикан от статия на Юлиян Попов по въпроса, излязла в „Медиапул“, както и от скверното буйство по форумите все около Вазов и неговия роман, спечелил първото място в телевизионната опера „Голямото четене“ оня ден. Аз съм съгласен с първото място в българското голямо четене, както и с някои от другите места без второто, но никога не бих гласувал, защото смятам, че изкуството не е въпрос на някакъв колективен избор или пък на консенсус. Ала както и да е.

Изглежда, че Юлиян Попов не е на моето мнение, ако се съди по дебелите изводи, които е направил в кратката си статия върху избора на „Под игото“. Той смята, че с такъв един избор „народите“ разкриват „като във вълшебно огледало“ не какви са, а какви искат да бъдат. В този смисъл българската ексепционалност, българската мечта, така да се каже, през Вазовия роман изглеждала изначално и вечно травмираща и травмирана – турско робство, едно-друго, ох и олеле.

И той казва, че англичаните, освен дето били измислили тази телевизионна опера за пет книги, били си избрали на първо място по-отракана книга като „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин и това по допустимост при тях давало място за оптимистична теория за великобританския народ, и т. н.

Аз обаче проверих. Работата се оказа следната: „Гордост и предразсъдъци“ не е първа, а втора книга в английската класация. На първо място е „Властелинът на пръстените“, сподобен тогава (2003) с шумния успех на шумния филм, който бездруго не съм гледал. Интересно дали при един такъв обрат теорията на Юлиян Попов увисва по адрес на английския народен прогресизъм или не?... Но остави това.
Да оставим Юлиян на неговите дебели изводи. Голямата тръпка, около която толкова много се жужи политически, е във форумите. И тя е, че видите ли, изборът на „Под игото“ ни издавал като провинциалисти, русофили и комунисти. Провинциалисти, щото сме си ние (уви!); русофили, щото Вазов беше, да речем, умерен русофил – иначе, ако не беше умерен, Стамболов нямаше да му разреши да се върне в България или щеше да го обеси като приятеля му Светослав Миларов и „Под игото“ щеше като нищо да излезе най-напред на руски, както впрочем става с първия сборник на Каравелов, където е и „Българи от старо време“ или – за ужас или облекчение – никога нямаше да бъде написано. Добре, но защо Вазов да е комунист – той мразеше социалистите (показва, че ги мрази и в „Под игото“ и вие знаете чрез кой образ, обаче нищо не знаете за граф Уголино и епископ Руджиери...), а също така и социалистите го мразеха, и особено през 50-те години на миналия век, когато властта им ги беше опиянила до гнус. Защо да е комунист Вазов?... Ето това не мога да го разбера...

За да въведа и себе си, и вас в известно прояснение, ще направя тук сравнения между английската, тъй като тя е матричната, опера и българската. Какво се вижда?
Ами вижда се, че въпреки нашите поплаци за национализъм, провинциалност и подобни в английския кратък списък, който при това е с двайсет и една позиции, май-май има една чужда книга и тя – да видиш ти глупост – е руска, щото е „Война и мир“. Е, сега кои са по-големи братя на руснаците – ние или англичаните? И кои са по-големи националисти? Да, но няма да чуете някой български алафранга форумен юнак да обвинява англичаните в русофилия, национализъм или недай Боже, провинциална затвореност. Въпреки че без много да му мислят, те са изхвърлили „Малкият принц“ не само от краткия, но и от дългия си списък. Същото са направили и с „Майстора и Маргарита“. Ако умея да броя до 6–7, те май са запазили най-много място в дългия си списък за Тери Пратчет. И все пак, като се отчетат някои естествени национални вариации, списъците доста си приличат, което какво иде да каже? Според мене иде да каже, че светът оглупява с почти еднакви темпове почти навсякъде, а за останалото се обърни към Ортега-и-Гасет и по-специално към неговата стара книга за бунтуващите се маси.
Апропо ще добавя една съществена разлика между английската и българската рецепция на операта за пет книги. Според сведения на английската преса от онова време продажбите на книгите, и особено на ония, включени в краткия списък, скачат неимоверно. Най-високо при „Мечо пух“ (което изглежда е и заместителят на „Малкият принц“), с около 400 процента. Разпродават се дискове с филми по произведенията и аудиоизпълнения на творбите... Създават се читателски клубове, обменят се или по-евтино се продават книгите от списъка...
Да сте чули за подобен ефект у нас?... Аз не съм.
Къде по-лесно е да се правиш по форумите, че си чел „Под игото“. Или че не си го чел.
***
woody 2009-03-29 21:14
Сори... пускам го тук, защото не намерих специалната тема, но и тук я бяхме зачекнали...
woody
AZ_14 2009-03-29 21:17
Какво правиш приятелю,гледаш ли ги Виповете?
За обикновените хора и за светците...
eva 2009-03-30 09:04
..."Кристияна въобще не е влязла във VIP Brother 3 с единствената цел да помага!!!!!!!!!!!!! "...


Никой от Съквартирантите, не е влязал в Къщата и няма за цел - ЕДИНСТВЕНО, за да помага!

Никой от обикновените хора (не казвам светците), не отделя по два месеца годишно - за благотворителност... То е ясно като бял ден и не виждам смисъл да се обсъжда...
Аз също не бих се поставила - за два месеца! - в телевизорите на хората, водена само и единствено от идеята - да помагам...Негативизмът би ме убил; нямам тази издържливост!
Защото - напр. - ето, тук, във форума, също помагам с идеите си, които за двама- трима души, от по-малките, които ги прочетат - може да са нови и ценни и да се окажат навременни и полезни; така се расте духовно...Но съм анонимна и по този начин се излагам по-малко...:)))
Всичко си има цена - пък била тя морална, или материална... Ние плащаме, или пък - на нас трябва да ни бъде платено!
При обикновените хора е така - били те ВИП, или не ВИП, те не работят изцяло безвъзмездно и това е правилно, защото иначе биха " изгорели" много бързо - силата, която им е дадена е малко и не стига за дълги разстояния ; тези хора са само спринтьори... Светците са друга манджа - на тях им е дадена много издържливост, те са маратонците ! Те могат дълго да носят! Те са истинските благотворители, а ние само се упражняваме все още в благотворителност, за да станем като тях - някой ден, в някой живот!:)))
Вие - на каква цена - сте склонни два месеца да се излагате - с благотворителна цел? Или пък - може би - вече сте светци и сте готови да го направите безвъзмездно? А ако пък не сте и вие светци - защо искате Кристияна да го направи безвъзмездно; светицата ли видяхте в нея, та така настървено се опитвате да я развенчаете?:)))
И пак да повторя - това не е лично, не съм посочила ник; отнася се до всички...:)))
Ти май се заяждаш:)))
eva 2009-03-30 11:12
Ти май се заяждаш:)))

Или просто не четеш постовете ми, а само предполагаш, че там аз критикувам някого, или го класифицирам ... :)))

Няма такова нещо. В постовете ми, съвсем дружелюбно, пише само и единствено това, че
всеки е прав в разбиранията си, защото те са според нивото му...

Всеки сам, индивидуално и за себе си, със собствени усилия , расте , повишава нивото си - и оттам - променя мнението си...Ти самата - няма да мислиш същото, каквото мислиш сега - напр. след пет години... Което не означава, че сега не си права, или пък тогава няма да бъдеш права...

Права си и сега, и след пет години ще бъдеш права, защото се влияеш и зависиш строго от личната си гледна си точка, която пък задължително се променя, с преминаването ти на по-високо лично ниво...

Отделните нива обаче не се разбират взаимно и затова се карат, и всеки счита само себе си за прав, а другият - крив.

Това е - защото не се чете теория, за да се приложи на практика.

В живота - всеки е прав и затова трябва да се търси компромиса, мира...

Писах го, но за тебе - пак ще го повторя -

нивата са само условни! Те се дефинират само , по условие, за да се обясни цялата галимация и привидния хаос в човешките отношения!

Оттук произлизат и всичките оплювания на инакомислещия;
от неразбиране и неведение.

Запознайте се с теорията и тогава ще се оправяте по-леко...

Но това е - по желание!:)))
Eva, това май го четох....
kara 2009-03-30 11:39
....и по друга тема. Инересно ще бъде да ни поразкажеш за твоите НИВА.
woody
ZZmia 2009-03-30 11:50
Аз няма да отговоря, защото не смятам Под игото за прост и лесен роман, а само за мноого скучен. : ))

Но това май доста го дъвкахме в другата тема и се обаждам само да изкажа мнение.
Да поръся гърнето с мерудия . : ))

Ева, ти май обърка темите а ? Защо се изказваш толкова ненужно сложно само не мога да разбера..

Лини,
eva 2009-03-30 17:40
Какво да те правя?

Ти от малките никове ли си?...
Сега - може да ми се обидиш, защото си постигнала перфектната писмена грамотност, която - признавам си - ме привлече - и смяташ, че това е достатъчно, за да ме назидаваш , без стеснение...
Но освен писмената грамотност, добрата речева култура и едновременно с тях - съществува и друг вид грамотност, която е най-важна и от която ти, все още си далеч, затова се чувстваш като попаднала в лабиринт... Нищо не схващаш... Това е временно... Но - стягай се, наближава и твоето време... Ще се сетиш за Ева, в един бъдещ ден и тогава ще разбереш какво точно, аджеба, съм правила във форума...
Аз никак не обезсмислям форума, иначе нямаше да "се хабя" тук... Напротив - считам, че той е много важен, като средище и обмен на идеи, чрез които се расте духовно...
Много пъти съм го изтъквала - точно в този му аспект...

Ти се чудиш, откъде да ме подхванеш, знам; това е от лабиринта...:)))

Но ако си мислиш, че аз имам нужда от одобрението ти - не, не е това ; в ни най-малка степен...:))) Не се интересувам нито от одобрението ти, нито от критиките ти...:)))

Бих се радвала обаче, ако някоя от идеите, които излагам във форума, ти подскаже нещо, съвсем лекичко и ти да схванеш, все пак, че аз не съм луда, а че ти самата имаш още работа върху себе си, имаш много да учиш и да придобиеш нещо от грамотността, за която ти намекнах...
Да чуеш просто, че има и други хора, и други светогледи; че нещата не започват и не свършват с ценностната система на Лин, колкото и перфектна да й се струва сега тя, на самата Лин...

Накрая - и това -споменах малките никове...
Те са тези от лабиринта...
(Кога може да се види лабиринта, впрочем? Само тогава, когато човек го гледа от високо, от " горе", а лабиринтът се окаже вече " долу"... Т.е. когато човекът се е издигнал. Когато си вътре в лабиринта - тогава си объркан, нямаш нужната гледна точка. Така духовните неща се обясняват и онагледяват с материални примери, защото аналогия наистина има. Има и такова понятие - "разширено съзнание". Търси в нета; Гугъл помага) ...
За тях, още малките, за да не се мъчат да четат дълги постове, напразно и да се изнервят при това, имам кратко послание. Ще ти го пейстна тук, специално за тебе:
"P.S. (Пост-скриптумът е само за малките никове): СмЕх, смЕх, смЕЕЕЕЕх, на тая Ева пак й се разхлопа дъската... СмЕЕЕЕЕх, хахах... И за вас обаче имам нещо сериозно – вие сте прави, така е ! Приемам критиката ви... :)))"
..."за интелигентния простак - има ли такова жив
eva 2009-03-30 23:06
да поумуваме за... eva 2009-03-29 12:26
..."за интелигентния простак - има ли такова животно?"...

Да... Има...
Но "простак" е твърде широко понятие...,
в смисъл, че всеки един от нас, неволно, при случай
и в даден момент, би могъл да се окаже в тази позиция,
от гледната точка на някой друг наблюдател!

Затова - внимателно с квалификациите и по възможност, само наум...:)))

А в общия случай - това е човек със (сравнително) висока ментална интелигентност (която казахме, че е само подкрепяща ) и ниска емоционална интелигентност (която определихме като основополагаща; фундаментална за общото ниво на съзнанието) - напр. уважаемият проф. Вучков е онагледяващ пример за това...Сори, професоре, нищо лично! Малко те поупотребих нелюбезно, но ти си толкова ярък и неповторим! Едва ли има друг такъв титан на бляскавата реч в България! Огън и жупел - над Содом и Гомор!... Харесвам те...:)))
Ева,
lin 2009-03-31 15:25
Не разбрах къде те назидавам. Отново повтарям – цитирам те, а на теб не ти харесва. Има много противоречия в теб – информираш ме, че има и други хора, други мнения, други светогледи и пак ти твърдиш, че инакомислещите оплюват поради неразбиране и неведение. Последно – за или против различното мнение си? Нямам предвид само против твоето – явно не само аз ти давам повод за обстойни разсъждения и поучения. За твое сведение надниквам в Гугъла, но не само. Разсъжденията ти ми лъхат на много теория /нищо лошо/, но не подценявай и житейския опит.
Тъй като това е форум на Биг Брадър подхвърлих ти темата за „интелигентния простак” във връзка с конкретния пример Тошко. „Всички в къщата са интелигентни” – пак твой цитат. Но доста станаха и простаците – мое мнение. Отново напомням – не квалифицирам, само разсъждавам върху действия, думи, постъпки. И не търся лошото, а доброто, но нещо май много не го намирам.
Оставам с най-добри чувства.. до времето, когато премина на по-високо лично ниво
Алооо, в демокрация сме
aries47 2009-03-31 16:11
Мирише ми на дискриминация... Какви са тези обиди едни към други... Всеки има право на мнение без да го натрапва на другите - за това е форум. Който е "за каузата" нека... Ама защо трябва да оплюва хората с друго мнение и при това обективно съмняващи се не в каузата въобще, а точно в "каузата" на "звездите" в къщата. Ами само пресметнете евентуалните разходи... Пък и какви зезди са това, бе. Звездомания, изкуствено създадена да обслужва нечии материални цели...
lin,
eva 2009-03-31 16:22
Забрави...
aries47,
eva 2009-03-31 16:33
Твоят пост е за друга тема и за друг случай...
Тук няма обиждащи и обидени...
Има само недопрочели и недоразбрали,
но ще го преглътнем... :)))

ЕГОТО,
брат, то ни мори

и не ни позволява да погледнем по-далеч от носа си,
защото по цял ден сме заети само с това -
да си го пазим -
сакън -
някоя пухена заешка опашка да не ни удари -
баш по него -
горделивия ни , сополив още нос...:)))
За сериозното - сериозно... Кристияна и другите.
eva 2009-03-31 19:05
Къде е границата за Кристияна? eva 2009-03-31 14:13

..."характер. С него се раждаш - с него си умираш. И цял живот си го демонстрираш, навсякъде и във всякакви условия"...

..."За това ви питам, къде е "границата" между чисто човешката ни съпричастност към "либийската сестра" и чисто трезвата ни оценка за един човек?"...

Малко повече за характера ... и ... по-малко за Кристияна...

Относно характера: За него има различни работни хипотези. Едната, напр. ,си задава въпроса - дали, при раждането си, детето е като чист бял лист хартия , на който, Животът, вае и оформя качествата на характера му - и сами си отговарят утвърдително - да, точно така е; т.е., те не приемат унаследяването на качества от някакъв вече предварително съществуващ генофонд. Други считат, че той, характерът, е само наследствен и като такъв, е константна величина. Какъвто се раждаш – с добър, или с лош характер, роден от Х и от У – такъв си умираш; няма място за промяна (всякакви напъни за облагородяване на даден чешит чрез книги , изкуство, и т. н. методи, са напразни). Трети, по наблюдателни хора, приемат наследствеността, но допускат, че освен от наследствеността (гените), той се определя и от условията, в които се развива човешкото същество. Т. е. – ти проявяваш в живота си определени качества, понеже си роден от Х и от У, които са такива и онакива (и затова, и ти , като крушата, не падаш по-далеч от дървото), като допълват още – да, ама, ако си роден от Х и от У, а пък си отгледан от М и от Т, тогава условията ти се сменят – и ти можеш да развиеш в живота си качества, подобни на тези на приемните ти родители, да заприличаш на М и на Т ( а да не проявиш рождените си качества, наследени по кръвен път от Х и от У)... Тук вече има светлинка в тунела – не всичко е предопределено, слава Богу – допуска се вече идеята за промяна на характера - като реална... Сега – съвсем друг е въпросът – с каква скорост и в каква посока е тази промяна – еволюция (нагоре, т.е. облагородяване), или инволюция (надолу, деградация на човека). Наблюдаваме и двата процеса. Всеки от нас , в живота си, е бил свидетел и на двата процеса: хора, които се издигат по моралната скала - от престъпници стават герои (това е само условно) и хора, които се сриват морално, след като са имали преди това някакво добро ниво... ( И литературата – като огледало на живота, изобилства с подобни примери)...Т. е. тази идея по презумпция приема, че - за всички хора - действа Законът на промяната - за тях настъпват други времена и други случаи – защото всичко на Земята е подвластно на тях - на времето и на случая... (За протокола само - и най-вече за оптимистите, искам само да уточня, без да се занимавам повече с нея, че теоретично съществува – отлично обоснована – и още една идея за характера, и тя е - че дори и тогава, когато наблюдаваме инволюция ( деградиране ), то тя е строго необходим етап в рамките на общата, глобална еволюция на даден индивид, но дебело подчертавам - това е само за напреднали „мислячи”, с разширено съзнание и е недостъпна за обикновения, нетрениран, ум, бродещ в лабиринта на живота си, каквото и да значи това; т.е. малките умове, респ. малките никове, да се въздържат от коментар, докато порастнат, ако обичат).
Има различни характери... Спектърът е пълен; празна ниша няма... Само това срещаме в живота си – характери... Обаче как да се оправим в тази гъста мъгла; как да живеем спокойно с толкова „противни” характерчета до себе си и какво да мислим за притежателите им? Как да отговорим на поставения въпрос, с повишена трудност – „Къде е "границата" между чисто човешката ни съпричастност към "либийската сестра" и чисто трезвата ни оценка за един човек?” Защото интуицията ни подсказва, че тази задача не може да се реши по метода на просто тройно правило; тук е нужно нещо повече от обикновеното заклеймяване на пиянските изцепки на една освободена до бруталност, в поведението си, жена... Интуицията ни подсказва, че наистина има и съпричастност, има и разбиране, има милост , с една дума – има граница, която разделя два компонента, на - на пръв поглед монолитното ни становище...Защо е така?
Характерът - не е лесна работа – нито да го търпиш, нито да го изградиш, нито да го дефинираш... Защото това не е нещо материално – не можеш да го видиш с очи, да го пипнеш с ръце и да го зашлевиш даже не можеш – искам да кажа – самия характер да зашлевиш, а не човека, който го носи... А пък нуждата ни налага да говорим за него и даже да го изследваме, защото сме любопитни...Още отсега - запомнете това, моля, това е принцип в етиката – зашлевява се характера, а не се зашлевява човека, неговия притежател... Защото в известен смисъл, човекът даже е „жертва” на характера си... Ще видите, че е така, когато тази тема ви заинтересува...

Различни неща са те – човекът и характерът (му). Човекът, като такъв - е едно нещо , той е базата, ядрото, носещата част, основата, константата, а характерът му е съвсем друго нещо; характерът е променливата, временната част, това е само надстройката, многопластовата надстройка...Груба грешка е да се смесват... (Проблемът ни е – че ние всичко смесваме , когато нямаме развито чувство за различаване и наистина не знаем какво и как да мислим правилно. Нямаме хигиена на мисленето... Да, има и такава дисциплина, Кокич... За да се правим на умни, повтаряме само папагалски заучени, на ученическо ниво, материалистически фрази. И лошо няма, но материалното е само половината от истината. Четете квантова физика, братя – това е за материалистите - скептици!).
Човекът, разглеждан в истинското му, вътрешноприсъщо амплоа – като база, която е дух, е нещо сакрално ( означава свещено; макар че тази дума „сакрал”много се изтърка покрай хрумките на Божидара и вече изгуби истинското си значение, жалко!); сакралното е в групата на вечните неща, които са константни и чисти; за тях не се говори под път и над път, за да не се изцапат... Затова са скрити, за да се опазят чисти... С което искам, накратко да кажа, че у всеки човек, без никакво изключение , дори и у Сульо, и дори у Пульо, има едно вътрешно ядро, което е свещено и чисто! Това ядро е най-мощната съставна част на човека, независимо, че е нематериална, но точно тя е основополагащата, базисната... От нея произхожда интуицията... Сега – друг е въпросът - защо след като е най-важната и най-мощната част, и при това е свещена и чиста – не се изявява именно тя, а сме свидетели на такива „човешки” изяви , че чак ни се отщява да се наричаме хора... Това няма да ви го кажа, то е Тайна , но – си го пише в литературата, четете, много е интересно; само ще поясня, че ХАРАКТЕРЪТ е в основата на този парадокс... Засега, виждаме, че нашият същински човек (духът) не се изявява пряко, при болшинството от хората на Земята. Най-общо казано – това е - защото не му е дошло времето и няма подходящи случаи... Изявява се характерът на човека – временната, преходната част... Той, характерът ( надстройката) се бие в гърдите и се пъчи, заглушавайки същинския човек... Та значи, приехме - само за удобство, т. е. условно, с практичната цел – отговаряне на въпрос с повишена трудност , да разделим хомо сапиенса на две части – същински човек (база – тя не се променя) и характер (надстройка – променя се).
(Божке, квантовите физици ще ме заколят заради това разделяне, но те пък не влизат в този форум, защото са сериозни хора. А ние тук се забавляваме, затова е позволено да привнасяме към строго научните неща - наши си работни понятия, с които да разберем по-лесничко духовните неща и които - наистина тъпички понятия - на по-късен етап – просто ще изтрием - като отживели времето си и непотребни!)

Съжалявам за пространните обяснения, но наистина няма по-кратък начин да се преведат духовните, нематериални истини, които са невидими за окото - на прост човешки език и да бъдат записани с букви. Това е работа, многократно по-сложна от превода, макар че е нещо подобно... Та - споко - този чаршаф е предназначен за едва два процента от всички, четящи във форума. Те си знаят кои са... Останалите – моля, потърсете други теми и други автори във форума, вместо да ми пишете изнервени отговори.

И така – ние вече сме готови с отговор на зададения въпрос –

„чисто човешката ни съпричастност към "либийската сестра"
е насочена към нейната база, към нейния дух, т. е. към истинския човек у нея, защото този неин вътрешен базисен човек е в перманентна връзка с нашия собствен вътрешен базисен човек( говоря за духа, у всеки един от нас)... Те са от една порода... Чисти и възвишени... Това ни го казва собствената ни интуиция, затова е тази „ чисто човешка съпричастност” към Кристияна; произходът на съпричастността е интуитивен и се корени в общността...

Обаче, не така стои въпросът, когато се обърнем към временната част, към надстройката, към чисто личното у Кристияна, към към характера, който тя ни предлага в този момент (и в този конкретен случай) и затова натам, и само към характера й, е насочено неодобрението, респ. „ чисто трезвата ни оценка за един човек” ( разбирай го – характер – по-нагоре се условихме за това)...


Извод:
Казваме така - "характерът на Кристияна". Тук имаме две понятия - едното е "Кристияна "( т.е. човек) - това, казахме, е константа; другото е "характер" - него дефинирахме като променлива. Това са понятия от различен порядък - границата между двете понятия е там, където се сменя порядъка... Това вече съвсем точно отговаря на зададения въпрос : "Къде е границата за Кристияна?"
Къде е заровено кучето?
eva 2009-04-01 14:36
Проблемът...


Казва се ЕГО...

Егото се засяга,
защото вечно се защитава
и търси
евентуални преследвачи,
врагове,
които уж
"го докосват по непозволен начин".
Това е фантазия,
но - иди обяснявай,
че си добронамерен
и че целта ти е само и единствено
да си максимално ясен,
в поднасянето на становището си...
Уважението,
към всички форумци,
се приема -
по презумпция...
За понятията, в рамките на идеите...
eva 2009-04-02 19:06
Днес, слушах проф. Вучков, в тазсутрешното предаване „ Здравей, България”, където той наблегна за съществуването на принципна разлика между „ интелигент” и „интелектуалец”( мотивите му съм описала по-долу). Впоследствие, обаче, тази разлика в изложението му така тотално се разми, че той започна алтернативно да сменя тези две понятия и даже накрая натика, и „интелигента”, и „интелектуалеца” в една обща, презряна от него тайфа, която подличко си пасува, вместо да поведе целия български народ, на „кървав” бой, макар и вербален, срещу врага му... (Поне - ентусиазмът му беше подходящ за истински кървав бой, а не за вербален!) :))) Но... той малко позабрави - най-същественото в тезата си, че по неговата дефиниция - „интелектуалецът” е „от друго тесто замесен” и самата титла „ интелектуалец” би следвало да се дава само при определени условия (вкл. наличие и на споменатите заслуги, свързани с боя)..: ))) Шегичка, но така излезе... Уважаемият професор - накратко - каза, че „интелигент” е този човек, който само е завършил висше образование, но е напълно бездуховен в изявите си. „Интелектуалецът” пък, освен базата на „интелигента” – висшето образование, имал и нещо като „духовна надстройка” – разбирай - там - научни публикации, „творчество”(слагам го в кавички , защото той пак използва златния случай поименно да оплюе и няколко „творци” - за „клозетното” им творчество) и бла – бла - още - гражданска позиция и каквото там се сетите в тази посока, вкл. и милеене за дереджето на народа, по начина, по който го схваща самият професор, разбира се.) Абе – обичайната „манджа с грозде”, на която искрено се смеем и благодарим...
Та - написах горното, само и единствено да кажа няколко думи относно понятията.

Понятията, като съставни части на идеите, с които се храни духът (душата) ни и чрез които израстваме, и се изкачваме на по-високите си лични нива на съзнание. С новите идеи, респ. понятия, разширяваме съзнанието си... Вършим това и подсъзнателно, и съзнателно...

Обаче всяко понятие е само временно и като такова – е неточно, в общия случай...

Разширявайки съзнанието си - ние усвояваме нови идеи; като разширяваме и обема на самите понятия ( с които оперира нашият ум)... При това - отказваме се от някои стари понятия, като изпълнили вече ролята си и ненужни (лично за нас), откриваме за себе си нови понятия, респ. нови идеи, усвояването на които е полезно за личностното ни развитие, и т.н...
С това искам само да ви кажа - да не приемате нито едно понятие за окончателно и валидно за всички времена и за всички случаи...
И още нещо - понятията (за разлика от термините, напр., които са за общо ползване), са само за наше лично удобство и полза; респ. – нещо като (личната ни) „духовна храна”...

Можеш много да говориш за храната на другите, но се ползваш само от храната, която ти лично си изял, т.е. – преведено , в духовен аспект – от идеите, които си усвоил лично, чрез тези понятия. След това – търсиш друга „храна”, друга идея... Като – при това , имаш предвид, че в рамките на дадена идея, понятието е същото нещо, каквото е буквата, в дадена дума. Т. е. четейки идеята и срещайки написаното понятие ( в рамките на дадена, нова за теб, идея), ти разбираш, понякога се случва и това - в най-добрия случай - толкова, колкото е само една буква, от цялата дума-идея (само толкова те ползва) и никак не е сигурно, че ще схванеш тази идея...( Условно, с цел да си помогнем в разбирането - приехме идеята за дума, а понятието – за буква, в тази дума). Честичко – тя, идеята, е пред очите ти, четеш я, но лесно няма да я схванеш,... подминаваш я като бърз влак - малка гара... За тебе - идеята - е скрита, независимо, че е написана на родния ти език и ще „ти извади очите”... Питай патило, не питай старило...:)))

Когато усвояваш идеите, не можеш да разчиташ на понятието на някой друг, защото то задоволява неговите вътрешни нужди, а за да бъде полезно и за теб– трябва ти да го поогледаш , през твоята си призма; ти да го пресъздадеш– лично, за себе си.... Защото, в книгите – понякога едни и същи понятия - описват различни - по обем или порядък - духовни обекти, тъй като различните автори влагат различно съдържание в личното си понятие, което използват, интерпретирайки дадена идея... И ето – пръкнало се е изневиделица противоречието, взаимното неразбиране между събеседниците; защото всеки от тях е вложил различно съдържание, в едно и също понятие, в „уж общото понятие”... Уж общо - да, ама не...

В общия случай – добре се разбират само хора, които са на еднакво ниво на развитие на съзнанието си и влагат едно и също съдържание, в дадено понятие.

Сега – за Вучковите понятия „интелигент” и „интелектуалец”, и за още нещо...:)))

Къде се намират те, в скалата на изложената вече по-рано работна хипотеза за интелигентността – ментална и емоционална.? (Навсякъде използвам думата „интелигентност” - единствено в контекста на „индивидуално развитие”, „еволюция”. Това е за пунктуалност, доколкото е възможно да си я позволим тук, във форума. „Има два типа интелигентност – ментална (това е, когато си умен ) и емоционална (това е , когато щадиш емоциите на другите хора)”... Коментирах това в предишен пост , пак в тази тема.

Двигател на менталната интелигентност е ЕГОТО. Егото е категория, свързана с ниските вибрации по-скоро, т. е. обяснява - по- скоро - материалните феномени...

Двигател на емоционалната интелигентност е ИНТУИЦИЯТА. Интуицията е – категория, свързана с високите вибрации и обяснява - по-скоро - духовните феномени.)


Да се опитаме да натикаме „интелигент” и „интелектуалец” в този калъп, да видим - ще се получи ли нещо, аджеба... По-горе, направихме уговорката, че понятията са лични, т. е. не са винаги сравними , защото имат персонално, за всеки от нас, съдържание. Но все пак – нека да потърсим общото , с образователна цел; така човек се учи да мисли; като сравнява – развива чувството си за различаване... Това е полезно упражнение...

Ментална еволюция (ум) – его – интелигент, (агресивен) интелектуалец, светец...

Емоционална еволюция (чувства) – интуиция – кротък човек, (смирен) интелектуалец, мъдрец...

Интелигентът, каза професор Вучков, е само висшист... Значи, под давлението на егото, умът е напреднал повече, или по-малко – но достатъчно, за да завърши някой си Хикс висше образование. И толкова – няма духовност! – строго отсъжда професорът; добре – няма...
Интелектуалецът, някой си У (игрек)- според професора, е еволюирал, освен умствено и в още една насока – той задоволява вече и други свои вътрешни нужди – от творчество, и би следвало да има, в съзнанието си - и идеята за някаква общност на хората, респ. - за някакви общи човешки интереси, които той, интелектуалецът е призван, според професора, да обслужи... На ползу роду... И това е така...Добре.

Но се разбра и това, че Вучковият интелектуалец, е само този тип интелектуалец, който очевидно е продукт само на егото (защото се показва агресивен; много лае...). Професорът - просто описа себе си, издигайки в култ вербалната агресия (която си показва рогата - при всеки случай и по всяко време)...Така разбрахме, че този интелектуалец - е само – малко надраснал себе си тъп интелигент - висшист ( а пък казахме,че интелигентът си е бездруго продукт на егото). Така , от гледната точка на професора, ясно личи, че според него принципна разлика между двамата - интелигент и интелектуалец - няма и затова професорът, с лекота си менкаше алтернативно тези понятия в мисловните си постройки и накрая, подсъзнателно, ги заклейми в една обща група, макар че уж държеше на диференциацията им... Но, нейсе – то , бездруго, мястото на егото си е на позорния стълб,...

Обаче – да не бъдем „плитки”, както обича да казва Вучков; да поумуваме още малко...

Животът ни запознава и с друг тип интелектуалец , който също е развит ментално, но който идва, за да разшири понятието „Вучков интелектуалец” ...

В него е бъдещето; той е представител на културата на бъдещето... Този интелектуалец, освен че е развит ментално, е и с развита емоционална интелигентност , която е продукт на интуицията; в него агресия няма...( Той не се тика никъде, не държи речи и не призовава към външни изяви... Мълчи си и е наясно защо го прави)... Образно казано – имаме друг тип – интелектуалец, който е еволюирал (емоционално), защото интуицията е преодоляла егото, а не само защото егото е инспирирало развитието на интелекта ... Този типаж - има съвсем друга гледна точка за света, от Вучковия интелектуалец. Няма да го коментирам, достатъчно е да се знае, че има и такова животно ; написах за него работното определение – „смирен интелектуалец”, тъй като той не е агресивен; надраснал е точно агресията. Смирението (не обаче - овчедушието – което по дефиниция предполага ниско ниво на ментала) е негово базисно качество... Точно този е истинският интелектуалец и единствено от този тип „интелектуалец” се развива „мъдрец”, докато превъзходната степен на Вучковия интелектуалец – е само „светец”... Интуиция – срещу его! Така става в живота, така се расте духовно... Бъдещето е в това!


Казах ли ви, че понятията са лични и обслужват само личното ни становище? Прав ли е Вучков – да, прав е донякъде,но само за себе си и за тези, които са на неговото ниво. 
Яви ли се веднага противоречието – да, и то не закъсня, като привнесохме малко
допълнителна информация...:)))

Ето, заради допълнителната ( или заради липсващата у нас информация); затова се караме и се бием...:)))
Не се разбираме един друг – тъй като всеки оперира с различна информация – и качествено и количествено !

Брех, да му се не види!:)))
 
 

Гледай на живо! 24 часа / 7 дни