Явор Дачков трябва да добави и името на Камелия. В "Кошарите" и извън тях
20.03.2009
Явор Дачков
Когато гледах „Мюзик Айдъл” миналата година, си мислех колко трябва да е дълбоко дъното за хиляди ентусиасти, които са готови да ги оценява Глория. Това, което задържаше вниманието ми в предаването, не бяха изцепките от типа на „Кен лий” и другите прояви на българския творчески потенциал, колкото присъствието на фолк певицата в журито и фактът, че всички останали се примиряваха с това присъствие. Тогава си мислех, че това е краят и по-лошо не може да има. Оказа се, че може. Тази година на мястото на Глория са трупосали да оценява кандидатите друга фолк певица – Мария, която стана известна извън своите среди покрай рекламата на отварачка за бира, или за самата бира, не помня точно. Оказа се, че в България винаги може и по-зле.
Кое му е лошото, ще попитате. И аз бях спрял да се питам доскоро, защото придобих навика да свиквам с всичко. Когато обаче онзи ден чух въпросната Мара, с прякор Отварачката, да казва на някакво момиче, че звучи прекалено кръчмарски, излязох от кожата си. Ей тъй на, без особена причина. Привикването към простотията ни прави резистентни, получаваме имунитет подобно на циганите, които не спазват никаква хигиена и въпреки това са най-жизнената част от българското население. Искам да кажа, че не се потрисам от простащината, защото се превземам. Просто понякога носталгията по красотата и хармонията (не знам кога ги е имало в България, та да изпитвам носталгия по тях, но това е друг въпрос), та тази носталгия ме хвърля в потрес. Мара Отварачката, Глория и целият останал попфолк антураж се превърна в жури. Тези дават оценки за това кой може да пее и кой не, кой има талант и кой няма, кой как звучи и каква прическа носи. В централното телевизионно време на най-гледаната телевизия в България дават власт на една жена, която прилича на простакеса, да законодателства върху вкуса. Това е пълен потрес. Това е краят. Това е, както искате го наречете... Не бих пуснал тази жена да изчисти и прозорците вкъщи, а тя ми разправя кой е талантлив и кой не е. Самата тя трябва да се скъса в момента, в който види готовия си продукт в огледалото, и да се самоунищожи с изстрелването на някакъв свръхсиликон в главата, но не би. Тези са изключително жизнени и енергични, което донякъде е моментна снимка на виталността на българското общество. На масово ниво то е сгрухано между грохналата Лили Иванова и напиращата от жизненост и енергичност Мара Отварачката. Трябва да ви кажа, че симпатиите ми откровено клонят към Лили Иванова, но това не е избор.
Вижте само как деградираха имената на „звездите”. Първо в естрадата. От тривиалното Лили Иванова до идиотското Вики от „Мастило”. Преди това всички бяха с имена на социалистически труженици от колхоз. Сега са някакви от някъде, но нито тези някакви са някои, нито това някъде е нещо. Казахме за Вики от „Мастило”. Към нея ще прибавим Любо от „Те”, Миро от „Каризма”, Дичо от „D 2” и Поли Генова, което е обратното на Лили Иванова.
Никаква артистична харизма не излъчват тези имена, да не говорим, че младите пеят по-зле от старите. Например Любо от „Те” пее така, сякаш непрекъснато е болен от гнойна ангина. Има някаква трета и четвърта сливица и изговаря думата „любовта” по опустошителен за слуха начин. Повечето мъже пеят, като да са прихванати на много деликатно място, а жените – като мъже, или обратното, вече се обърках. Впрочем най-симпатични са онези, които могат да изпеят нещо на английски, без да личи, че са българи. Какъвто е случаят с Руши Видинлиев, но това са малки изключения. Искам да кажа, че деградацията от соцестрадата към попфолка беше логична, разбира се, със своите изключения, за които ще говорим друг път. Но мисълта ми днес е за това как се стигна дотам Мара Отварачката да бъде жури, да оценява и да дава мнения, вместо да бъде в сферата на услугите, където й е мястото.
Мерило за таланта на българите се оказаха чалгаджийките. По дефиниция и стил – мутраджийски метреси. И това е съвсем закономерно. Предишните „естрадни звезди” в мнозинството си бяха любовници на властта – метреси на член 1 от Конституцията. Сегашните попфолк „диви” са метреси на паралелната и по-силна власт в България, мутрите – член 1 на криворазбраната българска демокрация. Защото ние не правим никаква разлика между комунизъм и демокрация и при двете мислим, че всички са равни, но не сме. При тоталитарния режим – поради идеологически и политически причини, при демократичния – поради естествени. При криворазбраната българска демокрация Мара Отварачката казва кой може да пее и кой не, но Милчо Левиев, Митко Щерев, Румен Бояджиев, Константин Цеков, Васил Найденов, Кирил Маричков, Александър Бразицов и още поне двайсет имена, които мога да изброя и които със сигурност разбират от музика и от таланти, няма да бъдат поканени.
Проблемът е, че това не е изолирана медийна среда, в която медията решава кой да е отгоре и кой не. Този подбор, или казано на модерен език, „кастинг”, важи за всичко в държавата. „Мара Отварачката” е във ВАК, ВАС, ВКС, БСП, НРБ… Тя е турена незнайно от кого да ви оценява. Тя е вашият критерий за добро и зло, вярно и невярно, красиво и грозно, фалшиво и точно, музикално и немузикално. Заради „Мара Отварачката” от България изчезват хиляди хора на година, именно защото не могат да понесат това издевателство върху собствените си усилия и качества, тази плезеща се перверзия (в случая ролята на езика играят силиконовите устни), над всичките им почтени усилия да бъдат някакви и някои, макар и в малка България.
Големият проблем на нашата страна е, че нямаме никакво чувство за йерархия и ценностна система, която предполага йерархия. Ако Мара Отварачката и Глория са мерилото в най-общ смисъл, а не само за това предаване, за качеството на българския живот, то той ще е такъв, какъвто са и неговите оценители.
Впрочем преди време имаше много възмутени писма срещу Фънки. Не съм чул обаче досега някой да се възмути от фолк певиците в шоуто, които наистина трябва да бъдат пратени на мястото им – в “Кошарите”, но не и извън тях. И ако Фънки полага тежки усилия, за да докара все пак някакви джаз, рок и попзвезди в тази провинциална страна, то почитателите и самата Мара Отварачката я държат в тежка провинциална дупка. И тук стигаме до въпроса за компромиса, който са принудени да правят хора като Фънки, Ачо Заберски, един от най-талантливите български музиканти, и всички останали – заради бизнеса си да жертват естетическия си вкус, а покрай него и музикалната картина в България. Давам си сметка, че това е малко наивен апел за днешните български условия, но все пак ги призовавам да наритат Мара Отварачката и Глория в ъгъла, където им е мястото. Чалгата е точно толкова вредна, колкото порнографията, търговията с наркотици и бухалката на дебеловрата мутра. Не позволявайте на техните мутреси да бъдат законодатели на вкуса и начина на живот на българските деца, защото вашите собствени деца един ден ще станат такива и ще носят същите имена – Мара Отварачката, Глория и Ивана – достойните българи, които Божидар Димитров ще вкара с удоволствие в колекцията на Националния исторически музей. Това е краят. Ако Фънки има някаква рок чест или чест на своето име, би трябвало да хване Мара Отварачката и да не я пусне, докато не пропее „Misty”. Дотогава ще са в същата супа и по-скоро тя ще превземе него, отколкото той нея. Искам да кажа – бойкотирайте ги, за да не превърнат вашите деца в уроди. Ако вие, уважаеми читатели, не преживявате Глория и Мара Отварачката като скандал, бъдете така добри да не съдите държавата заради това, че не е опазила вашите деца. Защото самите вие не сте ги опазили от Мара Отварачката, Глория, Ивана, Десислава…
|
|
даже много е спестил,просто е възпитан.Благодарение на чалгата,заливаща ни отвсякъде манталитетът на българина се е сринал и е близо до ромското мислене.Въпросът е да щракаш с пръсти,да въртиш задник и да друсаш силикона."Готина" вечер е ако се натаралянкаш като казак в някоя кръчма в която пее Иванка Калудова от Айтос (по-позната като Ивана) и да се кефиш на нейните крякания от сорта на "оппааа","айдеее","йепппааа народееее".Децата,тъкмо проходили вече знаят по две три чалга парчета наизуст и съвсем умело под аплодисментите на золкзомбираните си майки,лели и баби вече кършат снага,а тийнейджъри ходят гордо изправени и уверени досущ като своя идол Азис(изрусени,с дамски блузки и лип глос,но на това вече не се казва "педерастка работа",а "метросексуален тип"т.е не е педераст момчето просто се поддържа".Има млади хора които наистина не знаят кой е Елин Пелин и не им пука,но знаят кой е Галин Вафлата от Велико Търново и смятат че това е по-важното.Не знаят кой е Че Гевара,просто знаят че е "модно" да ти е щампиран на блузката.Не ги вълнува дали ще гласуват и за кого,защо и кое е стойностно,по-важно е каква кола караш и вица на Слави за лека нощ.Не е от значение да прочетеш една книга,по модерно е да четеш "Нов фолк"за да разбереш коя чалгазвезда се жени и коя вече е родила.Явор Дачков критикува не само чалгата,критикува застоя.Защото с Лиленце-пиленце трябва да се спре,трябва да има развитие,Лили ни е показала достатъчно,но е крайно време да се отърсим от нафталина и да продължим,защото "който не върви напред,върви назад-застой не съществува".
|
