|
Напротив, лично аз чух Дилов си и Дилов баща, ведно, и ги видях с очите си в интервю, когато недвусмислено казах, цитирам "А дали наистина не са виновни"!!! Костов е друго нещо, както и всички, от които зависеше съдбата на сестрите и лекаря!!! 100 % гарантирам, че беше така!
|
Червено злато Печат Е-мейл
Зад новините мълчанието е злато. Червено.
Любен Дилов-син, 2007 г.
Вторият роман на Людмила Филипова всъщност е филм. Не само със стремителното действие на два континента, отчетливите епизоди, сюжети и яростни образи. Филм е най-вече защото облича с думи водопад от лица, който ни преследват, тревожат, карат ни да се срамуваме и да побесняваме вече 8 години. Лицата на заложниците в Либия - българските медици и младия палестински доктор. Лицата на техните мъчители. Лицата на хората, които по силата служебното си положение трябваше да ги спасят. В този смисъл „Червено злато” подлага на изпитание смелостта ни да се сблъскаме челно с образи, които - банализирани от телевизионните новини – сега се изправят плътни, ярки и раняващи и най-притъпената съвест.
Когато преди 8 години, още в началото на процеса, неколцина души в България твърдяхме, че българските медици са заложници, бяхме обвинявани от властта, че заради нас ще ги обесят. Днес, макар и с половин уста, държавата официално го заявява, заставена да го направи от медиите, от кампанията „Не сте сами”, от световния натиск. Но човешката история все още я нямаше, зарита под политически декларации, ноти и “реакции”, експертни становища, дори откровени политически спекулации с темата.
Книгата на Людмила, обаче, раказва по разтърсващ начин как онова, което тук наричаха „тиха дипломация”, „вяра в независимостта на либийска съдебна система”, „международна подкрепа”, всъщност е ужасяваща лична съдба, униженията, страха, срама и изтезания на шестима наши сънародници. И този прочит е необходим не само сега, когато все повече хора по света правят нещо в защита на заложниците. Ще е необходим непрекъснато и за в бъдеще – докато и последният български потилитик и държавен чиновник не разбере, че България е навсякъде по света, където има и един българин само.
Срамните истини за тази афера ще излизат дълги години още. И в цялата история българската следа е най-малката. Тя засяга най-вече нас, българите и отношенията ни с нашата държава, но Людмила Филипова е успяла да разкаже и за част от истински чудовищната манипулация, на която станаха жертви нашите сестри, доктор Здравко Георгиев и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. Световната търговия с кръв и кръвни продукти и световната политическа търговия с истината.
Зад новините мълчанието е злато. Независимо дали е червеното злато на незаконната търговия с кръвни продукти, или окървавената политическата истина за тероризма - делото Локърби. И разбира се – вярна на себе си – тя е подсказала и пътя за личното спасение на всеки, попаднал в подобна ситуация. Това е несъкрушимата сила на вярата, надеждата и любовта, които успяват да поникнат и на най-страшни места като затвора Джудейда. И защото пиша тези редове през страстната седмица, не мога, четейки “Червено злато” да не припомня думите на единственият Бог на Любовта, Богочовекът Иисус: Истината ще ви направи свободни.
|
