*** |
woody |
2009-04-27 16:18 |
|
ева, "Работа в екип" ти звучи модерно, но очевидно общата ти култура е твърде слаба. Ако поразпиташ баба си, тя ще ти каже, че навремето на това му викаха колективизъм и насила набутваха ярките индивидуалности из разни колективи. С цел пълното им обезличаване, защото индивидуалностите винаги са трън в очите на стадните хора...
|
К Р А Й . . . |
eva |
2009-04-27 16:32 |
woody 2009-04-27 16:10 eva, Работата в екип е ясно че не е твое изобретение, но е ясно и че е изкуствено изобретение. А лидери не се "изобретяват" - те се раждат. Затова са по-ценни от някакви си измислици. Работата в екип е изобретена, за да могат хората от екипа да могат да се крепят един-друг и да свършат наполовина нещо, което един единствен лидер ще може и сам, стига да го има. Затова и хората от екипите така страстно браните екипността си, за да прикриете пълната си липса на индивидуалност...
Нямам какво повече да ти кажа, освен - извинявай, че становищата ни се срещнаха и не намериха никаква допирна точка... Заблуждавала съм се да мисля, че след едно прилично базисно ниво, екипната работа е вече въпрос на обща култура... Тук приключвам с теб, защото агресията ти ми идва в повече; чувството ти за мярка се е изпарило незнайно къде, или - някой друг човек пише под твоя ник ...
|
Ако съм... |
milkana9 |
2009-04-30 13:03 |
Ако съм аз,
не бих сдържала
вика си,
подтискан
от години досега.
Бих те целунала
и дори в съня си
не бих изпуснала
твоята ръка.
Ако съм аз,
повярвала бих,
че има
вълшебници,
най-вече в любовта.
Щом златното момиче,
най–красивото,
от сънищата твои оживя.
Ако съм аз,
не знам дали ще има
от мен по-влюбена
в тоя чуден свят.
Ако съм аз...
Но как да бъда сигурна –
когато съм пияна
от красота?
Усмихна ме :)
|
Приказка |
milkana9 |
2009-05-03 11:05 |
Аз знам старинни приказки за
Принцове.
Поискай ми да ти разкажа нещо...
Навярно ти не ще узнаеш никога
От що е мойта радостна въздишка.
Аз ще разказвам в здрачината тихо
И ти ще си до мене и ще слушаш...
А щом се уморя, ще замълчим
Да стане тихо като в стара къща.
До старото пиано ще останеш ли?
Пианото разказва за дете,
Което се изгубило в гората.
Очите му учудено блестели
Във сребърния здрач.
Във храстите играели джуджета
С качулки от сребро.
Във сянката на старите дървета
Се криели прегърбени магьосници.
Детето кротко в здрача се усмихвало,
На пръсти то вървялло през гората.
И през нощта детето влязло тихичко
Във мъничката къща на луната.
Пианото разказва за дете...
Във здрачината чу ли мойта
Приказка?
Поискай да мълчим...
И остави да светят твоите къдрици
Безмълвно над очите ти.
Сега е тихо... Принцовете спят.
...Детето се изгубило в гората.
А в мъничката къщичка луната
Седи сама на сребърния праг...
Аз знам старинни приказки за
Принцове.
Александър Вутимски
|
:) |
milkana9 |
2009-06-08 14:04 |
Безбожник?
Триножник.
Червено.
И малко студено.
Лято е.
Необятно.
Поляна.
На сянка.
Гориш.
Не говориш.
Рисувам.
Звучи.
Само ти.
Самодива.
Пътека.
Далеко...
|
СЕРИОЗНА ТЕМА |
sorsha |
2009-06-10 09:07 |
|
Когато говориш сериозно за несериозни неща - по-бързо можеш да прецениш човека срещу теб. Ако говориш несериозно за сериозни неща - по-бързо можеш да намериш решението на проблема с човека срещу теб, стига да не е ограничен.
|
abe znaesh li |
dinozavur |
2009-06-13 12:48 |
|
che me boli h.q za tova dali gupaziu kato teb av tora na tazi prostashka tema shte mi pishat v temite.kolkoto po malko bokluci kato teb ima tuk tolkova po dobre
|
сериозно/несериозно |
milkana9 |
2009-06-13 12:50 |
Сериозното говорене за сериозни неща е размисъл.
Сериозното говорене за несериозни неща е забава.
Несериозното говорене за сериозни неща е предизвикателство.
Несериозното говорене за несериозни неща е тъпота.
|
. |
sorsha |
2009-06-13 14:15 |
Искаш ли ръката ми?
Времето и преживените неприятности
са отнели смелостта ми.
Сериозността на думите
е стегнала гърлото.
....
Искаш ли ръката ми?
Аз съм тук,
на 7 плочка от началото на надеждата.
http://www.vbox7.com/play:ccfe00ad
|
Много готино! |
milkana9 |
2009-07-02 16:39 |
Не мога да отмина:
Това се казва дъжд!
Така валя,
че по "Раковска"
шурнаха потоци.
Зазида ме във магазина
с водната стена
от водоскоци!
Колите инатливо
порят с кил,
могъщи водни струи
разбълбукват.
Отчаяно, трамваят им звъни
от "Графа".
Пукот.
Последва гръм.
Увити във найлон,
книжарите
избутват от навесите си водни маси.
И само мен,
Славейков в бронз и неговия син
дъждът не плаши.
Това се казва дъжд!
Направо - стил!
Нагазвам отривисто
в мътни бари.
"Изперкала е" - мислят
може би
онези баби. -
"Във този дъжд, да тръгне без чадър!
И все едно е гола!"
Те явно виждат,
как
безсрамно е съблечена
душата ми в пороя!
Това се казва дъжд!
И да - това е стил!
Не споря.
670301
|
Милкана |
mimikot |
2009-07-02 16:51 |
|
Не зная ти ли си го писала или някой друг ,но е жестоко ,страшно ми хареса:)
|
мими, |
milkana9 |
2009-07-02 17:00 |
писала го е Павлина Гатева.
А ти пишеш ли?
|
Колекционирам |
milkana9 |
2009-07-02 19:02 |
|
дъждовни стихотворения и установих, че такава гледна точка нямам.
|
!!! |
Lancho |
2009-07-03 21:57 |
|
Ja pa kolektsioniram dazdovni 4ervii. Ut ribarska gledna to4ka!
|
Дъждовен стих |
sorsha |
2009-07-09 09:14 |
от Геолина
Чашата с разплискано кафе.
Нервите ми - вързани на възел.
Обеща да дойдеш... Не дойде.
Грешка ли е?! Или просто - пъзел?
Пет парчета вече подредих,
но остават още много. Жалко!
Ще ти подаря дъждовен стих
и ще те почакам още малко.
Често съдим с безпощадна жлъч.
С кръст задраскваме любими хора.
Пада във душата слънчев лъч
и целува устните умора.
Нежните ни сетива крещят,
наранени в своята себичност.
Кактуси в пустинен свят цъфтят.
Да обичаш - всъщност е различно.
Няма догми. Няма правила.
Свойта карма всеки сам чертае.
Дай ми свойта ласкава ръка.
Вярвам ти. Обичам те... Това е.
|
Сътворение |
milkana9 |
2009-07-09 18:55 |
Приказка
(в памет на един човек)
Имало едно време една Точка – с голяма маса и огромна плътност. Толкова голяма, че в един момент се взривила. Взривът бил толкова силен, че някои от частиците изгубили масата си, други останали с малка маса, а трети - с по-голяма. Частиците започнали да се движат равноускорително във всички посоки. Частиците с маса срещали други частици с маса и давали началото на черни дупки. Черните дупки били като първоначалната Точка, но много по-малки. В един момент и те избухвали и част от частиците им изгубвали масата си ...И така докато всички частици останали без маса – превърнали се в частици-енергия.
След това частиците-енергия започнали да се движат равноускорително към една Точка. По пътя си се сблъсквали една с друга, изгубвали енергия и се превръщали в частици с маса. След това се сблъсквали с други частици с маса и образували черни дупки. Черните дупки се взривявали и изгубвали част от масата си, но срещали други черни дупки и увеличавали масата си...И всички пътували равно ускорително към Точката.
Тази Точка не била първоначалната Точка, а била разположена точно срещу нея. След много пътуване и много взривове, всички се събрали в новата Точка. Тя си отдъхнала... и установила, че й е много тясно. И пак избухнала.
И всички пак започнали да се разбягват равноускорително и да губят масата си...
А аз докато мислих всичко това, нарисувах разноцветни балони, навързани един след друг, с различни картинки върху всеки от тях.
|
Р.Ралин |
zigfrid |
2009-07-13 16:19 |
Дотегнаха ни вашите полемики,
безкрайните ви спорове и тези.
Дотегнаха ми всички постижения
и полети нагоре в стратосферата.
Разкъсахте живота ни на формули,
сърцата ни дори механизирахте,
не можем като хора да говорим,
не можен да се смеем и да мислим.
Отблъскваме годините си с бързане,
пилеем си душите по илюзии.
На двадесет години сме изгърбени
и вехнем в младините си нечути.
Къде остана прежния лиризъм?
Забравихме ли образите чисти
в сонатите, поемите, картините
на всички неизвестни и велики?
От всичко сме преситени до дъно,
дори мечтите станаха банални.
Скръбта престана вече да е скръб,
а колко малко още сме живали.
Дотегнаха ми вашите полемики!
И ние се превърнахме на формули,
които нямат никакво решение.
Къде вървим, о хора безизходни!
|
:) |
milkana9 |
2009-07-14 09:36 |
"
Рудници.
Рудници.
Рудници...
Лудница!
Докога ще се лутам из вас.
Още скита
душата ми-блудница....
в лабиринт
от миражи и страст.
В много жили
със кварц-златоносен копах.
Самородно сребро
даже ял съм.
Сам незнам колко пъти
умирах от страх
при недостига на пространство.
След внезапния пукот
на свода над теб,
не косата – душата ти щръква.
И се молиш /на кой ли/,
днес дано да не е
твоя ден.
Отреден да се мръкне.
Оживявах естествено.
Нямаше как.
Много работа имаше още.
И привикнал най-сетне
с противния мрак,
влизах в рудника,
като във кошер.
Но не влизах да внасям.
Изнасях от там.
Вземах толкова,
колкото можех.
Не за мен. А за вас.
Дълг ми бе да ви дам,
от подземните дарове божи.
Може би затова
днес се чувствам богат
в лабиринта от спомени скъпи.
Тоя руднично-луднично-пещерен свят,
не понася родени в калъпи.
"
Другите стихотворения си ги пазя само за мен :)
|
Милкана |
zigfrid |
2009-07-14 11:11 |
Приеми това, специално за теб.
Вярност
Няма да моля.
Няма да питам.
Няма дори да почукам.
Просто ще вляза
и ти ще ме чакаш.
|
zigfrid |
milkana9 |
2009-07-14 12:01 |
|
Благодаря!
|
