......... |
bockoto_2 |
2009-07-14 12:34 |
...А дъждът продължава все тъй да вали
по лицето ми струи се стичат..
аз вървя и си мисля: "Защо ме боли
след като вече не обичам..."
|
Като приказка |
sorsha |
2009-07-22 18:59 |
Железата чупят лед,
небесата пускат мед,
само в моята земя
се е скътала ламя.
Плюе ледени огньове,
а звездите са гробове,
във които, щом загина,
върху жаба ще замина.
Няма кой да ме спаси,
рицарят отдавна спи.
|
*** |
sorsha |
2009-07-28 18:34 |
Полетът на мисълта
е винаги с отрязани крила,
без сърцето.
|
Сорша |
tigar2 |
2009-07-28 20:24 |
Рицарят съвсем не спи.
Рицарят ще те спаси.
Погледни го във очите,
там ще видиш ти звездите.
Светлината се таи във зелените очи.
|
:))) |
sorsha |
2009-07-28 21:09 |
В две зелени очи отразява се луната.
Искат, но не обещават те...
|
промисъл |
tigar2 |
2009-07-29 10:07 |
Душата ни заспива когато тялото е будно.
Когато тялото заспи , тя мигом се събужда.
Тогава тя полита в небесата, политаме и ние с нея.
А после се събуждаме и глупаво твърдиме,
че на сън сме ний летяли............................
|
... |
sorsha |
2009-07-29 16:39 |
Оставам със ръце разтворени,
изпразнена от всяко съжаление.
В мига, във който горчивото съмнение
отвори крехката врата,
като таралеж изправям се
и от бодлите – сноп доверие
изстрелвам срещу мъката,
докосвам я с ръка.
Издишам парите
на собствените си илюзии.
Но не илюзия е вярата,
а жива и творяща светлина.
Тъй трудно е да пазиш
промисъла светъл от съмнение...
|
Душа |
tigar2 |
2009-07-29 16:50 |
"Тъй трудно е да пазиш
промисъла светъл от съмнение..."
Съмнението е човешко качество.
Нали Тома доказа го навремето.
Но важното е да го пазиш с душата си
от всякакво тъмно посегателство.
Не позволявай светлината да угасне.
победата над мрака е химна на душата ти.
|
.... |
divak |
2009-07-29 20:55 |
Мило, недораснало, момиченце!
Защо така из облаци летиш, куклите си още ги обичаш и в гащи на меченца спиш?
Виждаш любовта равнинно кръгла, без дори и капки петънца по безумие си често първа, може би и затова си все сама?!?
От живота ти безценната поука си извличаш само обичта, всичко друго хвърляш на боклука ..докога момиченце така?!?
Може би така е по-добре - да витаеш просто в небесата, рано ти да е останеш без криле, затова си тичай и си пускай хвърчилата...
|
Сорша |
tigar2 |
2009-07-30 06:45 |
Да ти разкажа един виц.-----Паганини летял със самолет над пустинята( сега някой ще уточни ,че по времето на Паганини не е имало самолети хъ ъхъ) И така летял си Паганини, но самолетът му катастрофирал и той паднал заедно с цигулката си в пустинята. Към него се приближил един лъв. Знаейки, че животните за разлика от някои хора обичат класическата музика Паганини започнал да свири на цигулката. Лъвът спрял и клекнал. Появили се още лъвове и наобиколили Паганини. Клекнали и се люлеели в такт с музиката. Изведнъж се задал огромен лъв. Паганини не се уплашил, но лъвът скочил в средата на кръга и изял цигуларя.Тогава първият лъв потупал по рамото втория и казал- "Абе аз ти казах, че глухият рано или късно ще дойде."
Обичам този виц, но никога не се смея на него.
|
Тигър |
sorsha |
2009-07-30 09:19 |
И ти започна да объркваш многобройните ми никове.:))) Вчера чух един виц, който ми хареса:
Студент се прибира след изпит. Съквартирантът му го пита:
- Е, как мина?
- Ами как, в две части - тържествена и божествена. Първо тържествената - професорът в костюм, и аз с костюм, той с вратовръзка, и аз с вратовръзка.
- Ами божествената?
- Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз да отговарям, а той да се кръсти.
Хехе, внимавай с изпитите и умната с този нощен живот.:)))
|
Сорша:)))) |
tigar2 |
2009-07-30 10:24 |
Вицът за студента си е жива истина:)
Не ти бъркам никовете. Едното ти е ник. А другото ти е същност:)
|
до Тигъра пират:))) |
sorsha |
2009-08-12 11:56 |
Малко писъмце,
писъмце от мен за мен
от мен за теб,
писмо за любовта.
Писмо до всички и
от всички.
Писмо за някои
простички неща.
Писмо за моята душа,
писмо без получател.
Ей такова писъмце
исках да напиша.
Писмо за всичко и
за нищо...
|
планиран женски грях ;) |
milkana9 |
2009-08-23 07:30 |
Тя искаше
Да види
прическата й.
Да вдъхне
парфюма й.
Да погали
кожата й.
Да чуе
гласа й.
Да вкуси
целувката й.
Да я погълне.
Да потъне в него.
Да я почувства
в тялото си.
Да се разтвори
в нея.
За да разбере,
че е жаден.
|
А това е |
milkana9 |
2009-08-23 07:35 |
за едно момиче, което си отиде едва на 15.
Думата "музика"
инструмент
ритъм
мелодия
танц
жажда
облизани устни
сламка
листенце
стъклена чаша
ледени блокчета
изтръпнали пръсти
отпиване
затопляне
усмивка
навсякъде въздишка
Танцувай с мир!
|
Размисъл пред едно дърво..... |
tigar_pirat |
2009-08-23 09:49 |
Кога сме мъртви и кога живеем...
Дали когато крачим по Земята,
или когато сме горе в Светлината?
Кога заспиваме и кога сме будни...
Дали когато сънуваме как летим във висината,
или когато правим пари тука на Земята?
Кога объркали сме ний нещата....?
|
В памет... |
sorsha |
2009-08-27 09:18 |
|
http://vbox7.com/play:ab8284fd
|
:) |
Michael_Nikita |
2009-08-31 13:41 |
ЧЕРНА ПЕСЕН
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
|
:) |
milkana9 |
2009-08-31 15:36 |
Сега чета за една Вселена с 36 измерения.
Днес започнах 26-то. То се казва "Син на безбожник".
Неговият девиз е "Пожар от огъня на желанията".
|
@---------------`------------,-------------- |
milkana9 |
2009-09-01 17:35 |
"
Надбягвам се с времето стремглаво.
Надбягвам се с вятъра направо.
Надбягвам се със себе си почти.
Надбягвам се със моите мечти.
Надбягвам се с неистов хъс.
Безнадежно скачам,
да надскоча своя ръст.
Надбягвам се с нищото дори.
Неизбежно бягам
да избягам и от себе си.
Спирам понякога за ден за два.
Подвивам за почивка крак.
Отпускам в размисъл глава
и пак се впускам в дълъг бяг.
Впускам се по писта многозвездна
на лирика пребъднала от векове.
Впускам се и дълго чезна
в моя свят - наречен стихове.
"
|
