отивам |
milkana9 |
2009-09-02 11:11 |
"
Отивам.
Тишината пресушава
сълзи по неродени чудеса
и просешки простряната ръка
не жегва в мене жалост, а омраза -
безскрупулно, нахално-садистично
желание да бягам към разврата.
Това ли бях? Или това съм аз?
Дали след мене нещо съществува?
В безсилния и неуместно тъжен хаос
на своя ден след мен
ще ме сънуваш ли?
Безкраят ме изпълва със надежда,
а нищото - със борбеност за смисъл -
самоотвержена и мерзка слабост,
която ме разкъсва като полет
и ме изпълва като писък.
И тръгващото щастие ли прави
очите по-безпаметно тревожни,
или страхът от бъдеще без памет?
Срахът, че утре няма да ме има,
или страхът, че днес не съществува...
Отивам,
а все още търся думи -
дали е вече безвъзвратно късно,
или е невъзможно много рано...
"
|
часовник |
milkana9 |
2009-09-03 14:35 |
"
Часовникът побесня и ухапа времето, което постоянно буташе стрелките му напред.
Времето изненадано спря.
Часовникът премести стрелките си с половин час назад и отново ухапа времето.
Времето уплашено извика и от вика му една лисица се стресна и захапа опашката си.
Часовникът върна стрелките си назад с три часа и пак ухапа времето.
Времето изписка и разсърдено си отиде.
Човекът влезе в стаята и видя че, часовника е спрял.
Той отиде до него и го нави, но часовникът остана безмълвен, с мъртви стрелки вкопчени в едни и същи цифри.
Времето си беше отишло. Часовникът, ядосан, ухапа и човека.
Човекът не си отиде.
Човекът счупи часовника.
"
|
:( |
milkana9 |
2009-09-03 17:24 |
абв.бг не прикачва файлове :(
Оправете го, моля.
|
* |
milkana9 |
2009-10-08 17:36 |
Танцуваща жена
сред есенна тъга.
Гледа си обувките...
Малко непукизъм.
Пееща жена
сред пукащи листа.
Петолиние на роклята...
Малката фриволност.
Ухаеща жена
сред гнила миризма.
Ароматът на море...
Малкото дете.
Вкусваща жена
сред горчива тишина.
Ябълката сладка...
Малката загадка.
|
Приказка |
milkana9 |
2009-11-05 15:27 |
"
Под дъжда, който чука невидим в
листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека
позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и
бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети
изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни
свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното
цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни
разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас осгави!"...
Но в косата ти вече звездата не
свети.
Мълчаливо вървим из леса.
Ах, къде да намерим вършебното
цвете,
дето прави добри чудеса?
"
|
Среднощно реге |
milkana9 |
2009-11-10 10:18 |
Приятелю, тежат ли греховете?
Обичай и това ще те пречисти.
Родена съм да бъда бяло цвете
и да докосвам скритите ти мисли.
Сега е нощ и аз не съм до тебе.
Очите ти се целят във съня ми.
Танцувам с теб среднощно реге.
Завихряш ме. Не мога да ти устоя.
По кожата ми топла нощ се стича,
мастилени цветя по мен рисува.
Красива съм, защото ме обичаш.
Сега съм твоя. И ще те римувам.
Ariel, 11.11.05
|
съблечи се |
milkana9 |
2009-11-11 15:33 |
"
Съблечи се,
в огъня за мен стъпи
и танцувай...
Гледай ме,
гледай в моите очи
и бленувай...
Докосни ме
с огън, който не боли
и целувай...
Прегърни ме
кат’ разпятие и кръст
и лудувай...
А когато
танца свърши
остави ме...
Да изтлея
в твойте ласки
забрави ме...
иди си
не недей
стоя при мене...
Остави ме
да умра
във забвение...
Но да знам,
че само
мой си бил...
"
|
пренаписване |
milkana9 |
2009-11-12 15:41 |
"
искаш ли
да придружиш
една пепеляшка на бала
и като казвам пепеляшка
не очаквай да се влюбя в принца
нито че в полунощ
каляскате ще стане тиква
нито кочияшът котарак
нито лакеите мишки
нито че ми е толкова малък кракът
че бувките ми
няма да станат на никоя друга
като ти казвам пепеляшка
имам предвид
че толкова съм преживяла
всеки има своите мащехи
и своите зли сестри
толкова съм се ровила
в мръсотията на живота
всеки има своята пепел в огнището
и имам толкова голямо желание
да отида на този бал
всеки има своето голямо желание
хайде
превърни се в някой
който много ще ме обича
"
|
Това, което продаваш... |
milkana9 |
2009-11-13 18:29 |
"
Кокошката в часовника
кълве секундите.
Кълве ги с ненаситно
постоянство.
И времето изчезва във абсурда,
обзел междучовешкото
пространство.
Така приема вид на календар,
обесен срещу тебе, на стената.
Животът ти,
подготвен за пазар,
е подреден
по месеци и дати.
С рождения ти ден
търгът е почнал.
Кога ще свърши –
даже Бог гадае.
А ти се мъчиш,
с педантична точност,
цената си – реалната
да знаеш.
И все не можеш
да пресметнеш всичко.
Опитваш да залагаш
сам на себе си.
Разбираш след това,
че няма смисъл.
Търгът е таен –
всички срещу тебе са.
Останал си без дъх,
но пак не спираш.
Печалбата
е крайната ти гара.
А купувачът
гледа ти сеира,
законспириран
вътре – в календара.
Кокошката
в часовника –
кълве секундите.
И няма нищо –
нищичко абсурдно.
"
|
с лисичи стъпки |
milkana9 |
2009-11-18 17:49 |
http://www.youtub e.com/watch?v=1AbAoM_k50M
|
Отличничка |
milkana9 |
2009-11-22 10:33 |
С лисичи стъпки...
Поредна тръпка.
С аксесоари
минзухарени
вървя напред и гледам.
Желанието следвам.
Аз съм своенравна –
не търпя наставник.
Само ме обичай.
Без да се увличам,
погледи привличам...
Меценатство демонстрирам.
Приказки за мене
по вечерно време...
Светла е усмивката,
нова – придобивка.
|
понякога... |
milkana9 |
2009-11-23 15:22 |
Понякога ще идваш във съня ми
като нечакан и неискан гостенин.
Не те оставям аз отвън на пътя -
вратите не залоствам.
Ще влезеш тихо. Кротко ще приседнеш,
ще впериш поглед в мрака да ме видиш.
Когато се наситиш да ме гледаш,
ще ме целунеш и ще си отидеш.
|
Приказка |
milkana9 |
2009-11-24 12:55 |
Преди, когато имаше друг псевдоним, си приказвах с теб.
Но в един момент се разсърдих.
Много се разсърдих.
Толкова много, че престнах да влизам в интернет.
След две седмици...
както си лежах и си четях любим автор, съм заспала.
Видях те в огромна празна зала.
Прегърна ме нежно, прошепна ми нещо и започнахме да танцуваме.
Все по-бързо и по-бързо...
полетяхме.
Понесохме се из празните зали на замъка.
Когато стигнахме и последната кула, поехме обратно.
Ти продължаваше да ме прегръщаш, шепнеше и се усмихваше.
Приземихме се.
Тогава дойде секретарката ти и каза, че е минало много време.
Започна да ни разказва какво се е случило.
Аз се втурнах да изпълнявам задачите...
Събудих се...
в интернет ме очакваше разкошно стихотворение.
|
В нощта |
milkana9 |
2009-11-25 14:35 |
"
В нощта, астрономически прегъната,
аз времето преследвам неуморно
като мечта почти несбъдната
като агресор непокорно,
а то, времето, неизразимо
като скала строшила вековете,
като космична неразривност,
е чак през 9 планини в 10та.
С младежкия си ум, уви, не мога
да предугадя кой е победител
и питам се нескрито със тревога:
аз звяр ли съм или съм укротител.
"
|
Прекръсти се |
milkana9 |
2009-11-26 18:41 |
"Прекръсти се трикратно
и видя
дърво голямо"
|
После |
milkana9 |
2009-11-26 18:44 |
"После обилно сипа му вода.
Да му върви –
надолу и нагоре."
|
Продължението |
milkana9 |
2009-11-26 18:59 |
Дървото е пораснало голямо и красиво. Листата му блестят.
Помоли да му сменя саксията. Тази му била малка.
След това откривам изсъхнали цветове, листа и клонки.
Започвам да ги отстранявам.
На стената зад дървото има кръгъл часовник. Стрелките и циферблатът са засипани с пръст. Въпреки това той се клати наляво-надясно.
|
сериозна |
milkana9 |
2009-11-29 10:15 |
"
Зяпачи
Ето ви
Гротеска която се побира в
Ръката
Ето ви историйката
На собственото й Его
Кралска особо самосъзнание
Съзнава се като заек
Бягал – ще му се спука сърцето
От всяка шумолка
Съзнава се като лешояд
Който ръфа...
Съзнава се като разписание
За изключване на светлините
В определеното време
В квадрата
Настъпи ли някой опашката й
Бърчи чело и се цупи
Не хапе
Свива се
Чака
Да се разгърне от самосебе си
Набъбващото бобено зърно
Върху мокрия памук на перваза
Северната светлина
Моделира меко предметите в
Хладната стая
И й шушне
Тихо
Тихо
Тихо се взривява полумрака
И тя става и върви
С крачките на джудже
Което се плези
"
|
Нощта |
milkana9 |
2009-12-04 09:56 |
В нощта харесвам пламъка на свещ,
луната пълна, хладно осветила
звездите и космическата пещ
и аз застанал на самотно било...
В нощта харесвам градските фенери,
неоните, превзели тъмнината,
и блясъка на улични галерии,
високо – аз, те – сякаш под земята.
В нощта харесвам къщния уют,
сияещ от аплика на стената,
макар и с електрическия студ.
В нощта харесвам всъщност светлината.
геро
|
По бялата ми риза |
milkana9 |
2009-12-17 16:30 |
По бялата ми риза
очите ти
следи от обич
ще оставят.
А дотогава
остани
и нанижи
в душата ми
любовни кехлибари,
и украси
с вълшебна сила
сетивата ми.
И нощите и дните ми
ще бъдат броеница,
целуната от красотата
на дъгата.
По бялата ми риза
на душата
ще се откриеш,
ще приютиш
тъгата си.
Навярно
ще попие
без остатък.
алегро
|
