Днес много се говори за позитивното мислене - излизат книги, статии, предаванията дискутират темата, дори политиците се включват - "Трябва да гледаме положително на нещата," ...
Дали, обаче си даваме сметка какво означава да мислим положително?!
Замисляли ли сте се защо хората у нас приемат хепиенда като нещо забавно, прекрасно, но нереалистично! Ако приказката завършва щастливо, значи е неправдоподобна, художествена измислица. Виж, ако нещата приключат трагично и подтискащо (най-добре със Содом и Гомор), публиката ни ще нарече това реализъм, натурализъм... "Даа, такъв е животът!" ще чуете да казва някой, когато филмът има фатален край, когато героите са победени, а добрият за малко да надвие лошия, ама ней се. Ако, пък, се случи принцесата да дочака своя принц на бял кон, злодеят неочаквано да стане добър, героят да излезе победител от битката ще чуете: "Хубав филм, ама приказка, измислица! Де да беше и в реалния живот така, ама не е!"
Че от кого зависи тоя живот, хора, кой изгражда действителността? И тук ще има поток от обяснения - политиците са лоши (че те не са ли хора като всички), световна конспирация (как пък не ни омръзна да мислим, че някой умира да си губи времето, за да ни вреди), Господ ни наказва (и той изглежда ще се окаже един зъл старец, който умира да раздава шамари), животът е несправедлив (той да не е самостоятелен субект)...
Със сигурност сте чували реплики от типа: "Спукана му е работата на ЕС щом ние влезем!", "България винаги застава на губещата страна!" и други в този дух.
Тук широко битува обреченост, самоподценяване, песимизъм и докато това е така, хепиендът ще продължи да изглежда като нещо нереалистично!
Не зная кое робство и коя система е накарало българите да се чувстват така нищожни, обречени, да бягат от отговорност и респективно от права и борба, защото само, който може да поема отговорност е способен да се бори и отстоява себе си. Вероятно историците имат отговор на този въпрос.
Фактът, обаче си е факт! Хубаво е да търсим причините и отговорите (всъщност отговорността е точно това - даване на отговори, а не презумпция за виновност, както я разбират много хора), но е добре да мислим и напред - как още днес да завъртим колелото на съдбата в друга посока. Всъщност, позитивното мислене е мислене с акцент и вяра в добрата страна на нещата - чашата е на половина пълна, грешката е урок, а не доказателство за неспособност, тъмнината е необходима, за да видим светлината, доброто рано или късно побеждава, кризата е шанс...
Човек трудно може да постигне нещо, в което не вярва. Ако се огледаме ще открием колко съмнение и неувереност ни обгражда - молим се на Господ, но не вярваме, че съществува; избираме политици, но не вярваме, че ще ни управляват добре и само ги дебнем кога ще сбъркат, че да си докажем тезата; искаме децата ни да са успяващи, с добро самочувствие, а ги засипваме с критики, ограничения и обяснения за това колко трудности и капани ги очакват; склонни сме да споделим всичките си проблеми и да мрънкаме с часове, но не и да се похвалим с упехите си (сакън, да не ни завидят или урочасат)! Всичко това е олицетворение на безверието, което ни е просмукало отвсякъде. В психологията има нещо, което наричаме самоосъществяващо се пророчество - като се настроим на определени мисли и си ги въртим постоянно в главата, шансът да се превърнат в реалност е много голям (представете си, че вървите от точка А към точка Б и през цялото време си мислите как може да се спънете по пътя, постоянно се взирате в земята - нужно ли е да кажа, че най вероятно ще се спънете наистина, лошото е, че ще си кажете: "Знаех си!", вместо: "Сам си го направих").
Хората, постигнали големи успехи в живота си са вярвали в себе се и затова са успели, което не означава, че по пътя им не е имало трудности и препятствия, просто са приемали тези неща като проблеми, затруднения, предизвикателства, но не и като задънени улици.
За да се променят нещата е добре да се започне от корените, а не от короната, за да проникне светлина в един дом трябва да се дръпнат завесите, а не да се сърдим на облаците. В случая, корен е всеки един от нас. Не можем да изискваме държавата да се оправи и да процъфтява, ако не й създаваме почва за това. Когато някой е принуден постоянно да се защитава и пази, той няма как да се развие и просперира, защото цялата му енергия се изхабява в битки за оцеляване. Критиката е хубаво нещо, когато е градивна, добронамерена и нещо много важно - дозирана! Постоянната критика, обаче е разрушителна. Хайде сега се поставете на мястото на нашата държава, която е постоянно изложена на хули, нападки, заливана ежедневно с доза негативна енергия и кофи черна боя - колко бихте издържали?! Не случайно използвам думата държава, а не политици! Онзи, който не си върши работата трябва да си поеме отговорността, но когато кажем "скапана държава" умаловажаваме постиженията и добрите дела на много хора - покрай сухото гори и мокрото! По този начин всичко изгаря, а не бива!
Превърнали сме се в експерти как не е добре да се постъпва, как не е добре да се управлява, как не е добре да се обучава, как не е добре да се строи, ремонтира... Винаги е по лесно да кажем кое не е добре, но отговорността предполага да дадем алтернатива - как е добре.
Какво ли ще се получи, ако окажем подкрепа - всеки един, милиони протегнати ръце, ако започнем да отправяме позитивни мисли към страната си (може пък да се превърнат в самоосъществяващи се пророчества), ако се усмихнем на този, с когото се разминаваме на улицата, вместо да го блъснем, ако се зарадваме на запълнената дупка, вместо да направим анализ на асфалта и да протестираме, че не е първо качество, ако започнем да търсим добрата новина... Нещата, може би, зависят от нас повече, отколкото предполагаме. Народът е казал: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!" Как си помагаме? С оплаквания, недоволство, съмнения?
Излъчваме купища негативна енергия в пространството, после тя ни се излива на главите, защото в природата нищо не се губи, след това отново започваме да мрънкаме и да подаваме ново количество негативизъм наоколо и така създаваме един безкраен, отрицателен, енергиен кръговрат.
Да променим мислите си, значи да променим живота си! Една мъдрост гласи: Ако правите това, което винаги сте правили, ще ви се случва това, което винаги ви се е случвало!
Промяната не е лесна работа, но е единствената възможност да сменим посоката на пътуване!
Наскоро се случи една огромна трагедия! Случи се и продължава да се случва. Много ми се иска да извлечем смисъл и поука от това, защото болката може да е разрушителна, но може да бъде и шанс за катарзис и промяна, за осъзнаване! Нека опитаме да насочим енергията си към онова, което може да се направи и да започнем да го случваме от този миг, влагайки цялата си душа!
|
