Господ се разхождаше из градината, току що създадена от него и размишляваше. Беше му хубаво тук наистина, но някак си нещо липсваше. Не му беше скучно. Нямаше възможност за това. Правеше толкова много неща едновременно…
Вселенският разум на Бог работеше на пълни обороти. Създаде съзвездията и слънцата. В същността им заложи началото и краят им. Това бе в програмата му. Всичко имаше начало и край, но след това нещата се завъртаха и започваха отначало. Защото краят водеше до ново начало, винаги. Създаде няколко планети около слънцата. За различните слънца различен брой и с различни характеристики, в зависимост от слънцата и нуждите за проекта. Създаде и Земята. Бог се разходи по земята и реши, че тя такава няма да свърши работа. Заля по-голямата и част със вода, солена и сладка. Реши, че трябва да има баланс. Затова настрои часовника на Слънцето, за да има ритмични ден и нощ, както водата бе солена и сладка. Създаде и животни, различни видове динозаври, бозайници, птици, риби, влечуги, мекотели, двуутробни, пълзящи, летящи, ходещи и плуващи. Всички видове. Накрая вдъхна живот на Земята и тя се раздвижи. Вулкани изригнаха и земетресения настанаха, докато тя се намести както трябва. Няколко от видовете не оцеляха. Бог бе предвидил това. Беше създал видовете със различия, за да могат да се развиват. Имаше две -мъжко и женско. На оцелелите Бог даде способността да се размножават и те започнаха да населяват земята. Беше предвидливо залесена от Бог с растения и насекоми. Бог установи симбиоза между видовете, които бяха останали. Всеки зависеше от другия. Това бе хармонията, която Бог търсеше. Растенията зависеха от земята и слънцето, насекомите зависеха от растенията, птиците зависеха от рибите и насекомите и растенията, както и рибите от насекомите и растенията и така нататък, до големите и силни хишници като акулите, тигрите и лъвовете. Бог огледа направеното и видя силно изразената хармония в това. Никое животно не убиваше повече, отколкото му е необходимо да се храни. Нещата до тук бяха идеални. Бог се усмихна. Все още нещо липсваше. Животните бяха примитивни, водеха се от инстинкти, като оцеляване, майчинство (характерен за женските) и това бе всичко. Картината не бе пълна. Тогава Бог се сети, че трябва да направи нещо подобно на ангелите, но да е свързано с природата на земята, което да е на по-висок етап от инстинктивното оцеляване. Нещо, което да може да мисли свободно като него. Бог създаде човека. Но тук се появи проблем. Човекът не можеше да мисли. Бог му създаде мозък по-развит от животинския. Човекът започна да мисли и първата му мисъл бе:
- Кой съм аз? Какво правя тук? И защо коремът ме боли?
Човекът бе гладен. Бог започна да го учи. Постепенно човекът се научи да се грижи за себе си и да мисли самостоятелно. Бог имаше съмнения, че свободната воля ще му докара беля, но му направи този подарък. Когато човекът се осъзна, разбра че е сам на този свят и има нужда от другар:
- Господи, защо животните са по две а аз съм сам?
- Защото не ти бе дошло времето.
- А сега?
- Сега си готов!
И Бог създаде половинката на човека. Бяха много различни. Мъжката половинка бе пригодена анатомично така, че да помага на женската. На първо място да има бебе. Скоро мъжът установи, че мозъкът му не можеше да работи в съзвучие с размножителният му орган:
- Защо Господи?
- Защото разумът ти пречи. А когато с твоето момиче го правите, разумът трябва да е бяло петно, за да се докосвате до моята същност.
Жената нямаше този проблем. Освен това гърдите и бяха по-големи и с повече функции. Скоро се откриха и много несходства в характерите им. Бог бе предвидил това. И когато веднъж жената нарече мъжа „Прасе” той ги събра.
- Вижте деца мои. Аз съм ви създал идеални.
- Но господи, той е ...
- Господи, тя е...
- Мълчете и двамата, вие сте идеални, когато сте заедно. Взаимно се допълвате и така създавате хармонията, която искам от вас. Само когато сте заедно и работите заедно, можете да се развивате, да имате деца и да еволюирате, за да стигнете до моята същност. Когато сте разделени и се карате, вие ще дееволюирате и няма да се развивате и тогава ще се развиват недостатъците ви и те ще изпъкват с всички сили. Когато се разбирате ще изпъкват предимствата ви. Затова не търсете недостатъците у другия, а предимствата у него, така недостатъците у вас няма да се забелязват, те ще станат незначителни и по-скоро повод за смях, отколкото за кавги. Когато другият види, че цените предимствата му, той ще цени вашите. А когато цените предимствата си един в друг, недостатъците ще бъдат забравени. За това, деца мои, не се карайте за глупости.
Мъжът и жената се спогледали. Може би Бог имаше право…
|
