Соршаааа |
parcalesia |
2009-11-23 10:21 |
нте бързай със зимните спортове, моля те :)) На мен плуването също ми е любимия спорт, както и тениса. Успешна и слънчева седмица на всички.
http://www.youtube.com/watch?v=fGLtufyEMFU
|
ехаа, Перси |
sorsha |
2009-11-23 15:49 |
виж какво правят хората!
http://vbox7.com/play:9f8158ad&al=1&vid=3129678
|
Сорша- яко! :) |
parcalesia |
2009-11-23 16:02 |
|
Аз не исках да се хваля, обаче пак не устисках и ще съобщя, че започвам сериозно да се занимавам с йога. Оказва се, че съм доста схваната, въпреки подвижността си.
|
Йога ли, браво на теб! |
sorsha |
2009-11-23 16:05 |
А виж това ми е любимото!:)))
http://vbox7.com/play:bb950d4a&al=1&vid=1186791
|
Сорша, |
parcalesia |
2009-11-23 16:14 |
|
стига си бързала, не ща сняг още. хахахах
|
и йога, кво браво, бе, |
parcalesia |
2009-11-23 16:15 |
|
аз съм в началото, болят ме всички сухожилия :)), но няма се предам, кметицата ми дава кураж! аххаха
|
амии, |
sorsha |
2009-11-23 16:21 |
|
ще се научиш да дишаш равномерно, да се концентрираш, на еротични пози и т.н.:))))))
|
ами, да, |
parcalesia |
2009-11-23 16:36 |
|
точно заради еротичните пози го започвам, кама сутра си изисква техника :))
|
хахаха |
sorsha |
2009-11-23 16:37 |
|
Знаех си аз!:))) Айде чао ти и приятно, каквото и да е!:)))))
|
мерси, мерси :РРР |
parcalesia |
2009-11-23 16:43 |
Поздрав за всички с едно уникално парче.
http://www.youtube.com/watch?v=Kl9-pGT57uI
|
Една звездна история |
sorsha |
2009-11-24 09:02 |
Обичам те!
„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго.
Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш."
Джеймс М. Бари
Живеела, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, една малка звездичка. Намирала се в звездно струпване, където всички останали звезди били по-големи и по-ярки от нея. И естествено, защото обществото на звездите било несправедливо, тя била отритната и всички й се подигравали и присмивали. Била много тъжна и самотна. Но и тя имала своите малки плахи мечти. Наблизо живеел, живее или ще живее един червен гигант. Толкова голям, толкова ярък, толкова хубав бил той. Звездичката го гледала всеки ден, без да разбира колко е влюбена в него, докато един ден една друга звезда й викнала присмехулно: „Какво го гледаш? Той дори не знае, че съществуваш!” Натъжила се звездичката, а поради тази имено тъга разбрала, че го обича. Но какво значение имало? Другата звезда е права – тя е толкова малка, неугледна и бледа. Но един ден, тя все пак събрала всичката си смелост, доближила се до гиганта и прошепнала: Обичам те! Но не изчакала отговор, защото щом изрекла тези думи, цялата й смелост се изпарила. Какво прави тя тук? Този първенец никога не би я погледнал! Ах, каква глупачка е, какъв срам. Звездичката пламнала ярко и побягнала, без да поглежда назад. Усещала неговия поглед, погледа на всички останали звезди. Тя пламтяла все по-ярко и по-ярко от срам, а искала да се скрие, да стане невидима. Заради силния пламък горивото й свършило и тя почнала бързо да изстива. И за първи път през живота си тя се зарадвала – най-после щяла да се скрие от срама си. Изстинала и се превърнала в бяло джудже. Оттогава тя живеела, живее или ще живее там, на ръба на звездното струпване, невидима за всички, потънала в болката на несподелената любов.
Живеел, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, един червен гигант. Той се намирал в звездно струпване, където всички останали звезди били по-малки и по-бледи от него. И естествено, защото обществото на звездите било лицемерно, той бил на почит и всички му се хвалели и подмазвали. Но той не бил глупав и много добре разбирал останалите, бил отвратен от тях. Наблизо живеела, живее или ще живее една малка бледа звездичка, която страняла от всички и никога не го ласкаела, дори не си говорила с него. Той я гледал всеки ден и бил във възторг, защото в нея виждал единствената чиста душа сред покварените звезди. Не след дълго осъзнал, че е влюбен в нея. Но какво значение имало? Тя никога не му говорела, тя най-вероятно го презирала. Така той скърбял и копнеел ден след ден по нея. Но не щеш ли веднъж тя дошла, прошепнала: Обичам те! и избягала. Толкова ярка станала тя в това бягство, че станала най-красивата звезда в небето и всички останали я погледанли с изумление и завист. Гигантът бил вцепенен след нейните думи. Нима е възможно? Нима всички тези дни, години на мъка и самосъжеление са били напразни? Сепнал се гигантът и тръгнал бързо след нея. Но вече било твърде късно – тя незнайно как изчезнала. Всераздираща ярост и болка се събудили в душата на гиганта. Той се надул, ставал все по-голям и накрая избухнал в ярка експлозия, която заслепила небето. От огромното налягане електроните се забили в протоните и изчезнали, сякаш не ги е имало. Облакът на експлозията се разкъсал от кратък пулс. После още един и още един. Червеният гигант се превърнал в неутронна звезда и изпращал своите пулсове в небитието с надеждата, че ще открие своята любима. Оттогава, той живеел, живее или ще живее там, в центъра на звездното струпване, вечно търсещ, потънал в болката на изгубената любов.
|
Сорша, |
parcalesia |
2009-11-24 10:05 |
ако целта на разказа е да изкопчиш Обичам те, имаш го Звездичке :)) /не прочетох разказа, щото бързам и отделих повече време на една възмутена форумка.
Поздрав и лек ден!
http://www.youtube.com/watch?v=tgx3AZCi0lw&feature=player_em bedded
|
Перси, |
sorsha |
2009-11-24 12:53 |
Да си прочела, бе!:Р
Кажи сега, какво прави Кмети, завърши ли у-щето и още ли пърха с мигли?
|
ми не е завършила още, |
parcalesia |
2009-11-25 08:50 |
учи някакъв 13- ти или 14- ти клас вече съвсем не помня, но тази година е последна :)
http://www.youtube.com/watch?v=pHUbBD0zbDY
|
13- ти или 14- ти клас |
sorsha |
2009-11-25 09:05 |
|
Това майтап ли е? Значи абитуриентка! Поздрави я от мен.
|
Чудото на моя живот |
sorsha |
2009-11-25 09:07 |
От мрака и пустотата обзели дните ми изгря светлината на щастието. Светлината извираща от малкото зрънце поникнало в утробата ми. То е част от мен, едно цяло с моята същност, продължение на всичките ми мечти, копнежи, на живота ми, основание и надежда за безсмъртието на душата ми.
Обичам го още преди да се е родило, още от вечността, и изпълнена с любов, очакване, нетърпение, страх, в плен на бушуващата буря от страсти в тялото ми, броя секундите, миговете, минутите до нашата среща. Срещата закодирана в битието на съдбата ми.
Целият ми живот до сега сякаш е бил подготовка за срещата с моето неродено все още дете. В този момент усещам, че няма нищо по-важно, по-ценно и истинско от чудото, което ще ми се случи - чудото на моя живот - да докосна малкото беззащитно същество сгушило се в мен.
Гледам снимките от ехографа и наблюдавам как от мъничка точица детето ми еволюира, расте, започва да пулсира със свое собствено сърчице, лудият растеж на клетките му, жадни за живот, ме удивлява и оставя без дъх. Вече виждам очертанията на главичката му, оченце, краче, ръчички, сладко малко закръглено коремче, то играе, лудува, дори веднъж бе застанало на главата си. Да, бяхме отишли на доктор да го разгледат дали всичко е наред и то да застане на главата си, докторката казва: - Вашето дете си стои на главата, а аз уплашено - Това нормално ли е? Баща му се засмя и каза - Ще става цирков артист, а аз си помислих - започва се с маймунджeлъците...
Напоследък чета за пренаталното възпитание на детето още преди да се е родило, в утробата на майката и колко важно е за бъдещия живот на детето според учените. Реших заедно с малкото вътре в мен да слушаме най-хубавата музика, да четем най-красивите приказки, стихове, да мечтаем... за шума на морските вълни, крясъка на чайките, слънцето, залеза, величието на планините, кристално чистите извори... да му разказвам за света преди да го е видяло още, да го подготвя за красотата на нашия свят, и да го уверя, че на вън го очакват безброй красиви неща, които му предстои да опознае само.
Вярвам, че е много важно да му покажа още сега красототата, макар и през моите очи, спомени, образи, да му вдъхна вяра в доброто, умение да открива красотата, да му покажа, че света, който го очаква е преди всичко красив, добронамерен и, че му предстои най-голямото приключение наречено живот, в което аз винаги ще бъда до него и ще му помагам да открива светлината и красотата дори и в най-дълбокия мрак...
|
всъщност като сметна, |
parcalesia |
2009-11-25 09:46 |
че е одена 91 година, това означава, че завършва в нормално време, но защо класовете са повече не ми се връзва, сигурно е започнала на 6 години. ще я питам като я набарам :)
Успешен ден, Сорша! Все още е слънчево, което е чудесно. :)
http://www.youtube.com/watch?v=uNXVhvovS78
|
ЕЙ ПАРЦАЛ! |
dai_Mi_ga6tite |
2009-11-25 13:40 |
http://www.youtube.com/watch?v=pHUbBD0zbDY
БАХТИ ШИБАНИЯ КЛИП!
ТЕЯ МАЛОУМНИЦИ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ!
АКО ЩЕШ И НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО!
EЙ ТОВА ПАРЦАЛ Е ПОРНОГРАФИЯ!
|
!!!!! |
dai_Mi_ga6tite |
2009-11-25 13:43 |
ПОСЛЕ ВЪРВИ СЕ ЧУДИ ЩО КУХИ ПИКЛИ СА НАРЯЗАЛИ СЪУЧЕНИЧКАТА СИ? да СА COOOLLLL!
ТЪПАНАРИ!
НЕ ПРОУМЯВАМ!
|
клипът |
sorsha |
2009-11-25 14:22 |
|
разкрива тъмната страна на човешкото съзнание! И на мен не ми харесва тази тъмна страна, но я има. Е, тук няма ученици, така че по-спокойно. Само не мога да разбера защо ползваш чужд ник, главното М те издава, че не си dai _mi_ga6tite.
|
