:) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 17:47 |
Аз търся "порно", пък какво намирам. Чудя се от вчера защо за умирачка се завъртя писането. Днес било 25. :)))
"Когато всички си отидем най-накрая, тук няма да остане никой друг освен смъртта и тогава и нейните дни също ще бъдат преброени." - Това е от блога на лудия фен на Стивън Кинг. Май че е цитат от една книга.
http://www.vbox7.com/play:aa6e94b2
|
:))) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 18:01 |
Двама сърби се разхождат по улиците на Ню Йорк и от един небостъргач пада гола жена. Единият сърбин се обърнал към другия и казал:
- Брато, ово jе стандарт, ебеш-фъргаш!
+++
Две котки се състезавали коя ще се наведе повече от покрива.
Едната внезапно спечелила.
+++
Евреин намира пари на пътя. Брои ги. Не стигат.
+++
Млад съпруг в книжарница:
- Имате ли книгата „Мъжът-повелител на жената“?
Продавачката:
- Отделът за фантастика е отсреща, господине.
+++
Влиза Оптимистът в гробище и възкликва жизнерадостно: „Яяааа, колко много плюсовеее…“
+++
Слиза Исус на земята и гледа някакъв дядка седи и реве на някаква скала. Отишъл Исус при него и го попитал:
- Защо плачеш, дядо?
- Загубих сина си и сега той много ми липсва…
Исус се развълнувал от мъката на стареца…
- Как изглеждаше сина ти?
- Ами един такъв с пирони в ръцете и краката…
- Татко! – креснал Исус.
- Буратино! – зарадвал се старецът…
|
:)))) |
sorsha |
2009-10-25 18:13 |
Едно малко котенце си седи на пътя. Покрай него минава една крава и му казва:
- Я какво си малко, пък с мустаци!
Котето погледало, почудило се и отвърнало:
-Я каква си голяма, пък без сутиен!
|
:)))))))))))))) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 18:53 |
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) ))
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 18:59 |
http://www.youtube.com/watch?v=58CJih1iYC0&feature=related
защото те има:))
|
Eй го порното |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 19:31 |
За лека нощ :)
Лека.
+++
В следващия момент на вратата се почука...
Знаеше, че е той.
Нека почака...
Обичаше да го кара да чака.
Той подивяваше от тези жадни секунди, в който устните му пресъхваха, а пулсът му се учестяваше.
Тя усещаше нетърпението му всеки път, но го държеше в напрежение както хищник се наслаждава на плячката си преди да нападне.
Тя държеше неговия час в ръцете си.
Ръцете и с полепнала сметана.
А неговият час състоеше от от толкова минути, колкото и бяха необходими, за да... се наслади на себе си.
Понякога в нея се пораждаше онзи непреодолим страх, че той ще си тръгне.
Нелечим страх, но освежаващ и здравословен.
Караше я да мисли бясно и да измисля нови и нови игрички.
Връзваше го, не му позволяваше да я докосва, любеха се като слепци с превръзки на очите, говореше му мръсни думи и го дереше до болка, а той... той я изнасили веднъж, защото тя го молеше толкова силно, че накрая разкъсана от хладнокръвния му поглед подивя и го ухапа.
А той си отмъсти.
Понякога просто лежаха прегърнати, а тя усещаше топлия му дъх... топлина, която дори слънцето не излъчваше.
Нажежяваше я до краен предел. Неговият час беше изтекъл...
Сепна се.
Тогава той влезе.
Беше готова. За пореден път.
Да бъде различна и непозната.
Този път той щеше да се събуди с няколко сълзички.
Невидими следи, които да му помогнат да намери пътя към нея обратно.
Тя леко се помести, спусна босия си крак към пода и усети студенината му.
После се приведе към кухненския плот и застина очакваща да бъде нападната в гръб.
Усети как кожата и настръхна, този път не от климатика, а от приближаването му... идваше... идваше.
Той идваше...
+++
:))))))))))
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 19:34 |
лека:)
()!
|
sorsha |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 19:43 |
лека нощ и на теб и успешна нова седмица :)
+++
Забравих да кажа "Наздраве" от едно птиче от Малага. :))))
|
V |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-26 00:02 |
и това е Тя.
+++
След катастрофата
автор Alice (Kalina)
Аз съм. Аз все още съм. Аз съм всичко и нищо. Аз пристигам със северния вятър. Аз танцувам с мъртвите листа. Аз пристигам студено-влажно-снежен, напоен с аромат на скреж и утро. Аз съм пролетен и летен. Аз разтапям с дъха си потоците, сковани в прегръдката на леда. Гмуркам се в езера от роса, превръщам се в безброй дъги, политам нагоре и се втурвам в синия лазур на небето. Вплитам се в нишките на слънчевите лъчи, превръщам прашинките в огнено-звездни искрици. Аз съм звук от морска вълна, понасям се като трепетно-грохотен тътен гъделичкащо-игриво над водата, разсипвам се на брега, събирам се, прониквам в пясъка и накрая щастлив се превръщам в мънички искрящи мидени парченца по стъпалата ти.
Беше около 22 часа, когато отидох да заключа портата. Обикновено отивам да заключа по-рано, но тази вечер задрямах на дивана, гледайки някакъв филм. Събудих се и видях, че филмът одавна е свършил. Облякох си онзи ужасно развлечен пуловер, който стига почти до коленете ми, обух едни чехли, взех връзката с ключовете и излязох. В мига, в който отворих вратата, разбрах, че навън има някого. Може би чух звук на дихание, туптене на сърце. Може би видях светлинка. Може би усетих нечий чужд аромат. А може би просто го почувствах. С онова, шестото сетиво. Може би просто знаех, че навън има някого.
Спомням си. Аз съм на 5. Той е значи на 10. Зима е. Остър, щипещ, пронизващ вятър. Снегът е дълбок и хрупка тихо. Той върви пред мен и аз бързам. Бързам колкото мога. Дъхът ми излиза на малки мъгливи облачета. Стъпвам в стъпките му. И те ми се струват толкова големи. Кракът ми е толкова малък, а те са толкова големи. Тези огромни 10-годишни момчешки стъпки.
Аз съм усмивка в беззъба бебешка уста. Аз съм кафява преданост в кучешки очи. Аз се превръщам в гърлено котешко мъркане, гледам те през студени жълти очи, отърквам гръб о теб настръхнало-гальовно, плъзвам се бавно по извивките на котешка опашка и се търкулвам по асфалта. После се разтичам в лунното отражение в локвите.
Той се приближи бавно.
- Не исках да те стряскам.
- Не си.
Усетих, че всички косъмчета по ръцете ми са настръхнали. А така се радвах да го видя. А така имах нужда да го видя. И ето, че той е тук.
Спомням си. В киното е топло и тъмно. Светлите сенки на екрана играят по лицето му. Той се взира напред. От време на време се усмихва. Аз не гледам филма.
Аз съм ридание на цигулка и шепот на листа в нозете ти. Аз съм белите чаршафи на сутрешната мъгла. Извивам се спирално, неуловимо, разтварям се в дима на твоята цигара. Превръщам се в прашинки, понесени от вятъра, и се промъквам между решетките на миглите ти, гмурвам се за миг в прозрачната влажност на окото ти и после горещ и солен се търкулвам към устните ти.
- Какво правиш тук по това време.
Той се замисля. По онзи негов странен начин. Повдига леко лявата си вежда. Прекарва ръка през косата си.
- Не знам.
После добавя:
- Може би съм искал да те видя.
Усмихвам се.
Той пали цигара. Пламъчето на клечката трепва и умира в мрака. Топло сияние преминава по лицето му. Очите му светват с черен пламък. Аромат на изгоряла кибритена клечка.
Спомням си. Вятърът свисти в косите ни. Ние сме на първия му мотор. Ръцете ми обгръщат кръста му. Притискам се към него силно и се скривам зад рамото му. Виждам как на мотора му израстват криле и ние се понасяме над поля и хълмове, над целия свят се понасяме. Само аз и той.
Аз съм тропот на конски копита, който се врязва като нож в тишината. Аз съм капки пот по конската кожа. И искри под нозете му. Аз съм танцуващите, съскащи змии на пламъците. Аз съм звук от потракване на ледчета в чаша. Аз съм звънът от допира на ключ в ключ и тихото изщракване на заключващия механизъм в ключалката. А когато отвориш вратата, аз съм лекият полъх, който се гмурка в косите ти.
- Съжалявам за пуловера - казва той.
- Какво за пуловера?
Става дума за онзи, синия, който му подарих за Коледа.
- Изцапах го - казва той.
Става някак по-светло и аз виждам, че целият пуловер е изцапан. Изцапан е с кръв. Виждам и малка червена вадичка да се стича по челото му.
- Какво е станало?
- Не знам - казва той и изглежда още по-объркан.
- Добре ли си?
- Не знам. Да. Така мисля.
- Ела, да влезем вътре.
- Не.
Той поклаща глава. Гласът му се дави в гърлото му. Мисля, че плаче.
- Не. Не мога. Не мога. Не мога да остана.
Спомням си. Лято е. Ние двамата в езерото. Косата му мокра се спуска над очите му. Ръцете му студени докосват тялото ми. Треперя леко. От студ, от страх, от желание. Кожата му до моята кожа под водата, хлъзгава, морка и студена.
Аз съм ароматът на сън в твоята възглавница. Аз съм сгушен във всяка гънка на твоята нощница. Аз съм тихото скърцане на паркета под нозете ти. Аз съм тънките нишки на килима, които целуват пръстите на краката ти. Аз съм твоята любима зелена блуза, когато ме обличаш докосвам косата ти, обвивам се около шията ти, погалвам гърба ти, обгръщам гърдите ти и мириша на прах за пране.
Издиша дима през ноздрите си.
- Да можеше да се видиш как гледаш - казва, взирайки се в мен.
Чувствам, че цялата треперя. И внезапно ми е толкова студено.
- Да можеше да се видиш как уплашено гледаш.
Засмива се леко и димът излиза на пресекулки от устните му.
- А не трябва ли да ме е страх?
- О, не. Няма смисъл... вече.
Спомням си. Нощ. В неговата квартира. Той спи в прегръдките ми. Лунните лъчи карат къдриците му да изглеждат като направени от сребро. Аз усещам сърцето му да бие и се опитвам да накарам моето да бие в едно с неговото. Иска ми се утрото никога да не идва.
Аз съм всяка капчица от парфюма ти. Аз съм всяка капчица с аромат на лотос, бамбук и лавандула, която докосва кожата на шията ти и онези малки капчици, които се търкулват надолу между гърдите ти. Цял ден те обгръщам, а вечер, когато развържеш косата си, се втурвам в мек полъх, заигравам се с всеки косъм от нея и бавно се разтварям във въздуха. Превръщам се в дихание и се промъквам между устните ти.
Изпълвам се цялата с някакво странно чувство. Изпълвам се цялата с примирение, с невъзможност, с болка, с... празнота. Изпълвам се цялата с празнота.
- Приближи се. Ела.
Той поклаща глава мълчаливо в мрака.
- Ела. Прегърни ме.
Той поклаща глава отново.
- Ела. Целуни ме.
- Не мога. Мисля, че... Мисля, че трябва да си ида вече - отвръща той и една бръчка се врязва в челото между веждите му - Да, - прошепва той замислено - трябва да си ида вече.
Спомням си. Бавна песен. Мирис на цигари. Басове. Светлини. Толкова много хора край нас. А ние двамата съвсем сами на дансинга. Главата ми на гърдите му. Ръцете му на кръста ми. И топлината на телата ни. Песен, която не мога да си спомня. Танц, който не мога да забравя.
Аз те целувам. Целувам те с устните на вятъра, с устните на дъжда, с устните на слънцето те целувам. По челото, по очите. Цялата те целувам. Целувам те с устните на другите хора. И с техните ръце те прегръщам. В съня ти те прегръщам. В съня ти вплитам пръсти в твоите, в съня ти хващам ръката ти, в съня ти аз седя до теб и те гледам.
- Не си отивай - прошепвам.
Никога не съм била по-малка, по-уплашена, по-празна, по-сама.
- Не си отивам - отвръща той.
Очите му усмихнати светят в мрака. Дълго след като той си тръгва сиянието им остава отразено в моите очи.
Спомням си. Той се смее. Той ме гледа. Той ме прегръща. Той разкопчава копчетата на ризата ми. Той се бръсне. Той си мие зъбите. Спомням си го в парка, на въртележката, в трамвая, на плажа. Спомням си го изцапан със сладолед, спомням си го под душа и в леглото. Той прехапва устни. Той се мръщи. Той се усмихва. Той ремонтира колата, омазан в масло. Той със счупена ръка, а аз събличам едва-едва със смях пуловера му. Той чете замислен, а устните му леко потрепват, изговаряйки неми думи. Той киха, а пружинките на къдриците му подксачат. Той подскача на един крак, обувайки си чорапите. Той ме завива вечер и ме целува, като си мисли, че спя. Спомням си.
Аз съм студените пръсти на дъждовните капки, който свирят по клавишите на листата. Аз съм гукане на гълъби и кучешки лай. Аз съм птиче чуруликане при изгрев слънце. Аз съм розови облаци от захарен памук. Аз съм този лист и тази хартия, тази химикалка и тази маса и черното мастило, което полепва по пръстите ти. Аз съм сега тази лампа, аз съм нейната топла изкуствена светлина, погалвам кожата ти и се гмуркам в зениците ти. Аз съм. Аз все още съм.
Събуждам се. Майка ми седи до леглото.
- Имам лоша новина. Андрей е катастрофирал тази нощ. Съжалявам, но той... той...
- ... е мъртъв? Знам.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150273
|
:( |
nqmamga6ti |
2009-10-26 00:14 |
знаеш ли..., спомних си нещо. Възрастните двойки, които са живели мнооооого години заедно...Когато единият умре, дни или месеци след него умира и другия.
Имам предложение:) Никакви такива:))
След 100 години може:))
|
:))) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-26 00:44 |
След 100 години може:))
Значи то човек да не те научи на нещо!? Аз като предлагах да си напред с материала имах предвид да четеш само последните страници от художествената литература. Пускай я тази книга, която е ръцете ти! ТАКА не е интересно! ;) :)
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-26 00:47 |
аз!! нищо не знам:) руса русаааааа:))) не чета, не броя и...слуш!:РР
()!
|
здрасти |
sorsha |
2009-10-26 09:02 |
"Забравих да кажа "Наздраве" от едно птиче от Малага. :)))) "
Мерси, сещам се за това птиченце! Поздрав и от мен!:)
Хм, а ти кой си?
|
добро утро!:))) |
nqmamga6ti |
2009-10-26 09:29 |
с малко порно от 1600 и нанайста година:))) удивително колко малко се променят мъжете, жените и човеците:)))
НА ЛЮБИМАТА, КОЯТО ЩЕ СИ ЛЯГА
Джон Дън
Превод от английски: Кристин Димитрова
Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс - бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, защото
часът със звън напомня за леглото.
Махни корсета, странно здрав и цял -
виж, аз в такава близост бих умрял.
Таз смъкваща се рокля ми открива,
че като лъч след облак си красива.
Дай диадемата ти сам да снема -
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Тъй в бели роби ангелите само
ни носят вест, но бялото ти рамо
по-скоро мохамедов рай вести -
знам, призракът е също бял, но ти
се различаваш в свойта белота -
той космите изправя, ти плътта.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
Ти, голота, си бременна с успехи:
че само дух без плът и плът без дрехи
трептят в екстаз. Жените диаманта
го ползват като топка на Атланта
и глупавият поглед със замах
се хваща в него, без да хване тях.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.
Бележки:
Това е едно от стихотворенията, които не са били допуснати до публикация в изданието от 1633 г. За първи път е отпечатано през 1654 г. и за първи път влиза в стихосбирка на Дън едва през 1669 г.
36 ...топка на Атланта... - Джон Дън има предвид Аталанта, която обявила, че ще се омъжи за този, който я надбяга. Никой не успял, докато не се появил Хипомен. Той имал три златни ябълки от Афродита и всеки път, когато имало опасност да загуби състезанието, хвърлял по една от тях. Аталанта неблагоразумно се отклонявала, за да ги гони. Дън обръща сравнението, защото в елегията жените със скъпоценните си камъни отклоняват погледите на мъжете от истинската им цел.
|
и малко порно от |
nqmamga6ti |
2009-10-26 09:31 |
близкото ни минало:))))))))))))))
http://micmouse.vbox7.com/play:28619faf
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-10-26 10:10 |
спец поздрав за Сорша:) защото е усмихната и мека:))
http://www.youtube.com/watch?v=ZBtC_DKO3Po
Хубав ден!:)
|
ооо мерси! |
sorsha |
2009-10-26 10:51 |
|
Много обичам специалните поздрави! Хубав ден и на теб!
|
:))) |
nqmamga6ti |
2009-10-26 10:53 |
|
|
sorsha |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-26 11:03 |
"Забравих да кажа "Наздраве" от едно птиче от Малага. :)))) "
Мерси, сещам се за това птиченце! Поздрав и от мен!:)
Хм, а ти кой си?
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Сорша, супер! Това стана много добро! Вчера от бързане, защото се изнизвах реших да напиша за наздравето в поста си към теб. Исках да бъде в отделен пост, като общо "Наздраве" за теб и за нямам-гащи и за не знам си и аз кой, но...
В последния момент помислих, че може би ще го възприемеш като личен поздрав до теб, което всъщност се случва! Ако пък и имаш познато птиченце от Малага, значи странните неща пак се понавързаха неслучайно! Сигурно си мисли за теб :)))) Чудничко!
Иначе написах Малага, наздраве, птиче, защото вечерта точно така се получи.
|
много секси :) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-26 11:14 |
"Ползването на асансьора от студенти - забранено"
Това значи ли, че само пенсионери могат да го ползват? Стана ми интересно в какъв тип сграда можеш да лепнеш подобна табела?
|
