Темата Кошлуков - ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ... |
priatel |
2009-03-23 07:35 |
Не съм фен на форумите, защото в много от тях бълвайки злостни недочути и недочетени клевети и слухове, българинът дава израз на деградивния си комплекс за малоценност. Реших да пиша тук, защото има известна логика в това което пише г-н АZ_14 в един предишен пост, недоумявайки защо точно Емо влиза в затвора, като по онова време със сигурност той не беше единствения, който разказваше вицове. Да, така беше.
Познавам Емил от ученическите години и бях свидетел на тези събития. Затова искам да разкажа. Емил не беше като всички останали съученици. Той четеше много, говореше по всякакви теми и винаги имаше мнение по всички въпроси. Не се подчиняваше на конюнктурното мнение и често влизаше в спор с учителите.
В езиковата гимназия често се събирахме вечер, обсъждахме всякакви теми, смеехме се много, разказвахме вицове и си разменяхме книги – Достоевски, сп. Съвременник, библията (която беше забранена), статии на циклостил, често писани от дисиденти. Както си представяте, център в тези дискусии беше Емил. Той винаги беше прочел пръв всичко и разказваше на тези, които току що идваха. Тогава чухме за дисидента Желю Желев и за цензурираната му книга „Фашизмът”. Беше ни страшно любопитно. Скоро някой я донесе на една от сбирките ни. Много от нас се страхуваха дори да я погледнат. Други тайно я бяха прочели, но претендираха, че не са. Един от малкото, който се гордееше с това, че е чел „Фашизмът” беше Емил. Той разпалено разказваше колко е точен паралелът, който проф. Желев прави между Комунизъм и Фашизъм като форми на диктатура и като такъв Комунизмът е обречен на провал. Той твърдеше, че със всичките си несъвършенства човечеството не е измислило до сега по-хуманна форма на управление на обществото от демокрацията. Струваше ни се дръзко и някои от нас упонираха, но пък имаше логика и факти, и дискусиите доста се разгорещяваха.
След гимназия почти всички бяхме приети във ВУЗ. Емил беше приет английска филология в СУ „Климент Охридски” с най-висок успех. Това не изненада никой. После мъжете влязоха в казарма. Доколкото си спомням, Емил беше разпределен в Елхово, където казваха, че е много тежко и че там обикновено изпращат не особено „надеждните”. Няколко месеца по-късно чухме, че Емил е обвинен в опит за разклащане устоите на Социалистическия строй и ще бъде съден от военен съд. Звучеше страшно и зловещо. Не можехме да си представим какво може да направи едно деветнадесет годишно момче, което не може муха да убие, за да разклати устоите на „развитата социалистическа” система установена вече почти 40 години.
Всички ние, които се забавлявахме на дискусиите и споровете се страхувахме, че някой от нас ще го последва. Родителите му, които бяха допуснати на делото после споделяха, че войници са свидетелствали, че Емил им е разказвал политически вицове и книгата „Фашизмът”, и им е говорил за предимствата на западния свят. Той беше осъден на 6 години затвор със строг режим, беше изключен и от Университета... После нищо не чухме повече за него чак до началото на 1989 г. Бяха го освободили условно няколко месеца преди излежаване на присъдата. Споразумението от Рейкявик между Рейган и Горбачов беше вече факт и България трябваше да закрие политическите си затвори.
Когато излезе на свобода, много малко от нас, неговите приятели от ученическите години събраха смелост и имаха кураж да се видят с Емил. Голямата „плесница” за всички ни дойде, когато по-късно разбрахме, че един от свидетелите, който е давал писмени показания за антикомунистическата дейност на Емил беше един от нас, неговите приятели от гимназията, и то този, който се вживяваше в ролята на най-добър приятел, който беше съквартирант на Емил, много активен на нашите сбирки, намираше литература, беше като сянка на Емо и ехо на всяка по-дръзка изразена от него теза. Той някак странно, много свободно комуникираше с нас след като Емил влезе в затвора и изразяваше гласно, без особено притеснение „възмущението” си колко нелепо и несправедливо е делото. После, още по странно той изчезна и докато се безпокояхме за него, се получи „добрата” новина, че той е много добре и учи в Китай.
Порази ни зловещото откровение на писмото, което той лично беше изпратил на Емил след като е разбрал че е освободен от затвора и в България вече настъпваха необратими промени. В това писмо той признаваше, че не само е давал показания срещу най-добрия си приятел на делото, но и че много по-рано, още в гимназията е вербуван от ДС и през всичкото онова време докато се смеехме, споряхме и дискутирахме какво ли не, той е пишел подробни доклади за нашите сбирки. Той молеше за прошка и разбиране, че се е наложило да постъпи по този начин, за да осигури бъдещето си, предвид тежкото семейно положение, липсата на майка му и това че не е предполагал нещата да станат толкова сериозни.
Бяхме потресени. За пръв път се сблъсквахме с предателството, лицемерието и „човекоядството” в най-висшата му форма. Емил отказваше да коментира. Само каза, че единствено всевишния може да прости или осъди такава постъпка.
Кандидат-студентската кампания на 1989 г. беше в разгара си. Някои от нас вече се подготвяха за дипломна работа, а се оказа, че Емил не само нямаше право да възстанови студентските си права, но и да учи във ВУЗ, поради това че е осъждан. Посъветваха го да се обърне към Комитета за Правата на Човека, какъвто вече имаше в България и чийто председател по това време беше Велко Вълканов. Въпреки многократните писма, отговор дълго време нямаше. Няколко дни преди кандидат-студентските изпити Емил беше получил писмо, в което се казваше, че за съжаление е невъзможно възстановяване на студентските му права, но има право да се яви отново на приемни изпити в СУ „Климент Охридски”. Писмото беше подписано и от Министъра на Образованието. Бяхме сигурни, че му скроиха номер. Той нямаше никакво време да се подготви. Емо се смееше и казваше, че ако смяташ че ти е нужна подготовка за изпитите, тогава по-скоро трябва да се върнеш в пети клас. Когато му пожелавахме успех и му казвахме, че ще му стискаме палци, той се шегуваше, че има защо. Ако изтеглят Вазов, Ботев, Елин Пелин или Йовков, тогава ще бъдем колеги в Университета, но ако се падне Пеньо Пенев, ще го върнат при предишните му колеги в затвора. На другия ден с облекчение отдъхнахме, когато в 8:00 часа обявиха темите по литература. Беше Йовков. Емил беше приет отново английска филология на едно от първите места по успех.
Слухът, че в Софийски Университет е приет политически затворник бързо се разпространи. Интересът към него беше невероятен. Преподаватели и студенти търсеха среща с него. Пък и той обичаше да разказва и открито да казва това, което мисли. Аудиториите в университета бяха претъпкани на импровизираните срещи с него. Времето вече не беше същото. Усещахме, че става нещо голямо, което няма обрат. Хората вече не се страхуваха. Емил се оказа в центъра на тези събития. Събирахме се в квартирата му в Мусагеница. Той осъзнаваше огромната отговорност, която пада върху него - да организира за каузата на демокрацията най-голямата сила в обществото – прогресивно мислещите студенти. Бяха създадени Независимите Студентски Дружества. Последваха събитията в градинката пред Кристал, после митинги, срещи, учредяването на СДС, подготовката на първите демократични избори, Националната Кръгла Маса ... Ние, приятелите на Емил се опитвахме да помогнем с каквото можем. Събирахме се вечер за да се координираме.
За събитията в България и за студентския лидер Емил Кошлуков пишеха политически издания в Европа, Америка и целия свят. Всеки ден идваха стотици писма от страната и чужбина. Повечето от тях бяха с топли, окуражителни думи, но имаше и такива със заплахи. Чужди мисии в България ни предупреждаваха да се пазим и предлагаха съдействие. Емил започна да получава и предложения от реномирани университети по света. Различни чуждестранни фондации му предлагаха стипендия. Той първоначално не искаше и да чуе за заминаване в чужбина. Раздялата с родители и приятели през четирите години прекарани в затвора за него беше твърде дълга. Освен това, особено се гордееше с факта, че е съучредител на първата демократична структура у нас – Съюзът на Демократичните Сили. Той смяташе, че е нужен на крехката демокрация в България именно сега. От друга страна, беше убеден, че освен желание и емоции в това, което прави, на човек е необходим професионализъм и познаване на процесите в тяхната дълбочина. Такива познания за демокрацията по онова време СУ „Климент Охридски” все още не можеше да му даде, въпреки безспорния си авторитет. Нещо повече, това беше възможност, за която никой от нас дори не беше и мечтал – да учи в университети като UCLA или Yale. Той го заслужаваше. Всичко беше постигнал и изстрадал сам. Освен това бяхме загрижени за сигурността му в България. Заплашителните писма ставаха все по чести. Ние, неговите приятели бяхме убедени, че Емил ще направи грешка, ако откаже да продължи обучението си в чужбина. Така през август 1990 г. той замина да учи политология в Калифорнийския университет (UCLA) - Санта Барбара в САЩ.
|
браво на приятеля |
lati |
2009-03-23 07:58 |
|
браво на приятеля,че си е направил труда да ни запознае със събитията около емил.Аз симпатизирам много на Емо и най-вече,че не е като другите сухи и скучни политици.,Емо е друга бира и дано да запази това момчешкото в себе си по-дълго
|
! |
ga1 |
2009-03-23 09:56 |
Красива приказка ама дали е вярна? Или по скоро доста неща са спестени, или просто това е поглед много от страни.
То и в библията пише: "... по делата им ще ги поднаете", а това не е добре за него!
|
страхотно мнение |
l_P_P |
2009-03-23 15:16 |
Поздравления за правдивия и точен разказ. Най-сетне се намери безспорно опровержение на бръщолевенията на галевци, колевци и сие...
БТВ авторът на темата дава отговор и на лъжливото тълкувание, че видите ли емил няма как да не е агент на дс щом от затвора отива в университета. тук "приятел" пише, че той пак е кандидатствал, но дори и да не беше нека си припомним, че през епохата на социализма след завършване на гимназия или техникум мъжете приети или не в уни влизаха 2 години в казармата. И едва след това ако си приет отиваш да учиш. Отново браво за автора на темата!
А последния заядлив коментар няма какво да го споменавам...истината боли...
|
Поздрави |
asdfghjkl |
2009-03-24 01:34 |
|
Да, така беше.
|
. |
constantine |
2009-03-24 03:54 |
|
браво!
|
За Кошлуков |
ivaila_01 |
2009-03-24 11:11 |
С интерес прочетох темата Кошлуков написана от негов приятел.
Аз му симпатизирам, харесва ми този човек, с поведението което показва в къщата, с разсъжденията , с чувство за хумор ,което притежава и за да ни забавлява до края ние трябва да го подкрепим.Аз ще направя това на тел 17417.
|
Мислещ човек |
zigfrid |
2009-03-24 12:26 |
|
Дали ,,Това, което се случи,, е вярно не знам, но Емил и Ицо са единствените хора в къщата, които мислят и не се притесняват да се изразят вербално. Емил е изключително умен и ерудиран, но не скучен, а освободен и лежерен човек.Страхувам се, че няма да удържи и ще се подхлъзне върху политическата пързалка.Дано да не съм права.
|
Относно Емо |
koko_realista |
2009-03-24 12:45 |
|
Емо е единствения автентичен носител на десните ценности.Единствения останал отучедителите на СДС , който е в активната плитика.
|
за Емо |
stef_mo |
2009-03-26 21:54 |
|
Първо искам да цитирам lati: "браво на приятеля". И аз така мисля. Браво на човека, който е решил да посади зрънце истина сред всичките тези лъжи. А за Емо.... то се знае. Емо си е бунтар и винаги ще бъде такъв. Той е от хората, които са жизнено важни за всяка една държава, новаторите, тези, които се борят и стремят към положителна промяна. Според мен той истински вярва в това, което говори и точно поради този факт му правя евалла.
|
Емил е един от най-пеканите политици в България! |
divak |
2009-03-26 22:00 |
|
дай боже повече такива политици
|
EMO |
simina |
2009-03-26 22:02 |
|
ЕМО СУПЕР СИ.ДОБРЕ Е ЧЕ ТЕ ИМА.
|
за емил |
mitakus |
2009-03-26 23:38 |
няма как да не цитирам, леко перифразирайки вечният Пеньо Пенев.... щом става дума за кошликов
Изтръпна Кънчо блед и смаян
и тихо промълви смутен:
- към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не еб*м.
Но цял обвзет от ревност тъпа -
удари Емо на молба.
И Кънчо няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те е*а!
Тогава Емо си подложи
г*за дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.
Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм е*ал.
А Емо в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като к*рва непривично
трепери цял и се тресе.
*****
|
Щом Емил е бил приет в английската, |
Lollypop4o |
2009-03-27 00:32 |
|
а след това в Софийския университет по време на режима, значи е супер лъжа, че синовете на враговете на народа не ги приемали във вузове. 'Щото чухме едно чутовно пънене, как присъдата му започвала с това, че е син на осъждан по политически причини... хахаха ...айде, биографите, напънете се да обясните как са ставали тези работи или трябва сами да се досетим?!
|
pozdravi Lollypop4o |
mitakus |
2009-03-27 00:36 |
|
!!!
|
istinski politik |
mimig |
2009-03-27 00:48 |
|
dostoen maj,mn go haresvam pra6taite sms- i za Emo
|
da |
venetka_4 |
2009-03-27 13:58 |
Da toi e naistina mnogo gotin chovek.
I tova koeto kaza e istina.za bashta mu stava vupros.napravi si truda da prochetesh neshto!!!
|
da |
venetka_4 |
2009-03-27 14:00 |
Da toi e naistina mnogo gotin chovek.
I tova koeto kaza e istina.za bashta mu stava vupros.napravi si truda da prochetesh neshto!!!
|
Венетка, |
adrianaa |
2009-03-27 14:06 |
|
Не си прави труда да спориш с бетонните глави.Това е кауза пердута.Те имат причина да ненавиждат едиствения политик, който има морал и смелост и акъл в главата,но...само те си знаят....Нека се давят в собствена злоба-по-болезнено е.
|
това за университетите ... |
priatel |
2009-03-27 16:20 |
Уважаеми Lollypop4o, прав си. Това за университетите, както казваш, е „супер лъжа”.
Когато ние кандидатствахме в езикови гимназии и във ВУЗ през 80-те и 90-те години на миналия век (колко страховито звучи!), изпитите бяха анонимни. За повечето хуманитарни и за техническите специалности не се искаха препоръки от БКП и не се проверяваше родословното дърво на кандидат-студента за благонадеждност. Това се правеше за специалности като Международни Отношения, Международни Икономически Отношения, Право и т.н. по обясними причини. Около половината от регламентираната бройка за прием във ВУЗ беше за кандидат-студенти „на общо основание”, останалата част – за деца на „заслужили” дейци на БКП, които ако не им достигаше успех, представяха специални писма, за да бъдат приети. Имаше и такива, които бяха деца на родители с „особени заслуги” към Партията и Държавата, като високопоставени лидери на БКП и ДС . Те бяха приемани извън регламента, само с писмо и на тях не се налагаше да се явяват на изпити. На тях им казвахме „парашутисти”.
P.S.: Не се вживявам в ролята на биограф на Емо. Просто разказах част от своя живот, в който поради стечение на обстоятелствата станах свидетел на една много важна част от историята на страната ни и тя трябва да се знае такава, каквато е. Реших да пиша в този форум, защото разбирам, че дистанцията във времето се използува от нечистоплътни политици, които виждайки в Емил сериозен конкурент, скрояват набързо плитки пикантни лъжи, изопъчавайки факти и събития, които лесно могат да се проверят, за да манипулират младото поколение. Не зная дали Емо и Новото време ще участват в изборите (дано да участват, за да има за кого да гласувам), но се питам, защо статията на Кольо – Босия, който според Оmda.bg се занимава с PR и реклама, се появява в онлайн изданието „Всеки Ден” три месеца преди изборите, а не през 2006-та година, например? За мен отговорът е прозрачен: основни потребители на интернет са младите хора, а предстоят избори...
|
adrianna |
venetka_4 |
2009-03-27 16:21 |
[b][/b]Moje bi si prava...nqma smisul da sporq s chovek koito ne e zapoznat s obstoqtelstvata hem s oshte kup neshta.Neka se "davqt" v zlobata si.A puk nali i za tova e forumut...razni bezdarni i nerealizirali se "muje" da zalivat s pumiq forumute.
:)Pi4ove sori no ne go priemaite lichni.Ne vaji za vsichki vi razbira se
|
